Държавен архив – Сливен отбелязва професионалния си празник с изложба за музикалното минало на града

Държавен архив – Сливен представя изложбата „Музикалният живот в Сливен в началото на ХХ век“, която включва ценни документи, снимки и материали, разкриващи богатата музикална традиция на града.
Поводът е 10 октомври – Денят на българските архиви. На тази дата през 1951 г., с указ на Президиума на Народното събрание, е създаден Държавният архивен фонд на Народна република България.
„През настоящата година се честват много годишнини на сливенски музикални дейци, а богатият документален материал по темата, съхраняван в архива, ни даде възможност да покажем и разкажем за музикалния живот в Сливен“, каза Ваня Койчева, началник на отдел в Държавния архив – Сливен.
Сред акцентите в изложбата са личните фондове на Васил Димитров, Мишо Тодоров, Димитър Шампион, Михаил Райнов и Илия Цеков – имена, които стоят в основата на хоровото и музикалното развитие на града. Документите проследяват творческия и личен път на тези личности като основатели, композитори, диригенти и ръководители на редица състави: „Детска музикална китка“, Сливенската работническа опера, хор „Добри Чинтулов“, хоровете на учителите и здравните работници, Пионерския дом, както и църковния и битовия хор към Ансамбъла за народни песни и танци. „В експозицията могат да се видят и досега непоказвани документи – партитури, грамоти и лична кореспонденция на сливенските музикални дейци“, допълни Койчева.
Тя припомни, че според книгата „Разговори насаме“ на Мишо Тодоров, първите стъпки в музикалния живот на Сливен са поставени още през 1881–1882 г. от Йосиф Каломати – учител по пеене, който формира ученическа духова музика от 28 души. Те изпълнявали танцови парчета и откъси от опери като „Травиата“ и „Трубадур“. През 1883 г. Каломати издава първия учебник по пеене в града.
Дейността му по-късно продължават неговите ученици – Михаил Райнов, Васил Димитров и други, които предават любовта към музиката на следващите поколения.
„Сливен е град с богато музикално минало. Тези личности са незабравими – тяхната музика и дейност са непреходни. Композициите им все още се изпълняват от театри, хорове и оркестри. Всеки, който се интересува от живота и творчеството им, може да посети архива и да се докосне до техните документи“, подчерта Ваня Койчева.