Държавният архив в Ловеч е получил ново постъпление от лични документи на юрист от Луковитския край

В Държавен архив – Ловеч приключи обработката на документи от личния архив на юриста и основател на Съюза на бойците от фронта Йосиф Бенчев, чиито корени са от Луковитския край. Това съобщи за БТА началникът на институцията Павлина Петрова.
Тя разказа, че Бенчев е роден на 1 март 1895 г. в луковитското село Петревене. През 1915 г. завършва Първа мъжка гимназия в София и есента на същата година е мобилизиран в 17-ти Доростолски полк в Плевен. След тримесечно обучение е изпратен в 57-ми пехотен полк на южния фронт. Завършва Школата за запасни офицери от пехота в Скопие на полк. Борис Дрангов и в началото на 1917 г. е изпратен отново на фронта в 17-ти Доростолски полк като взводен командир. На позициите при Дойран е произведен в чин подпоручик.
На фронтовата линия заедно с негови съмишленици създават мрежа от войнишки комитети и прокламират манифест против участието на България във войната. През септември 1918 г. е пленен при село Пехчево, Северна Македония, и след 24-часово пленничество е освободен.
След войната се завръща в родното си село, където през 1919 г. участва в създаването на местната партийна организация. Той е и един от основателите на читалището в с. Петревене и дарява книгите си на библиотеката. Започва работа като стажант-следовател в съда в Никопол, но през 1922 г. е принуден да емигрира по политически причини. Установява се в Германия, където учи държавни науки в университета в град Карлсруе.
Връща се в България заради смъртта на майка си е започва работа като адвокат в Плевен. На 20 септември 1931 г. учредява в града Съюз на бойците от фронта, в който членуват предимно бивши войници, офицери и военноинвалиди от Първата световна война. Орган на съюза е вестник „Боец от фронта“, който излиза редовно от октомври 1931 г. до 19 май 1934 г. На 20 октомври 1931 г. се провежда първият учредителен конгрес на съюза, след който седалището му се премества в София и Йосиф Бенчев се установява като столичен адвокат.
„На 19 май 1934 г. е извършен държавен преврат от политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията. Новото правителство на Кимон Георгиев суспендира Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии и организации. Извън закона е поставен и Съюзът на бойците от фронта”, посочи Павлина Петрова.
Тя допълни, че през 1938 г. е учреден нов Съюз на бойците от фронта на ген. Йовев, изземвайки целите и функциите на основаната през 1931 г. организация. Следват 11 административни дела, които Йосиф Бенчев води за защита и отстояване правата си върху съюза. В тази връзка е бил преследван, подвеждан под отговорност и въдворяван в трудови лагери. От 1941 г. до 1944 г. три пъти е бил интерниран в град Неврокоп и мобилизиран в трудови роти в Дервиш могила, село Белица, Симитли и Кричим.
След 9 септември 1944 г. е почетен председател на Съюза на бойците от фронта и предлага да бъде сформирана нова организация под името „Съюз на народните бойци в България“, в която да членуват и участници във Втората световна война, а също и партизани. Това негово намерение не се реализира, тъй като е арестуван по обвинение в съучастие в бягството на двамата негови заместници - адвокатите Грънчаров и Балсамов, които отвличат самолет, за да заминат на Запад.
През август 1948 г. семейството му е изселено от София в с. Петревене. Двете молби на Йосиф Бенчев, изпратени след 1964 г. за връщане в София и възстановяване на софийското жителство, остават без отговор. Остава в родното си село до края на живота си през 1973 г.
„Документите от личния архив на Йосиф Бенчев са дарени от неговата дъщеря Спаска Бенчева и обхващат периода от 1915 г. до 2023 г. Освен биографични материали, във фонда са включени и документи за историята на създадения от него Съюз на бойците от фронта, както и на личности, свързани с дейността на съюза. Дарението съдържа и значителен по обем снимков материал, като основната част са фотографии на Йосиф Бенчев от участието му в Първата световна война и на бойци, воювали на фронта заедно с него. Сред тях с особена ценност се открояват снимките на полк. Борис Дрангов и ръководената от него Школа за запасни офицери в Скопие”, обясни началникът на Държавния архив в Ловеч.
По думите на Петрова от запазените материали не по-малко любопитни са и две писма. Първото е от поета Сергей Румянцев до Йосиф Бенчев по лични въпроси, а второто е от писателката Фани Попова-Мутафова до писателя и публицист Илия Мусаков във връзка с баща ѝ - генерал Добри Попов, участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Според Павлина Петрова документите от личния фонд на Йосиф Бенчев не само проследяват живота и дейността му като личност, но те са и свидетелство за непримиримия дух и измеренията на неговата кауза за достойнство и справедливост.