При такъв мониторинг преди две години се установява, че един от клоните на дървото е изсъхнал и има опасност за туристите, които посещават района. Впоследствие се взема решение специалисти да отрежат изсъхналия клон, който към момента е положен до Байкушевата мура.
Съхраняването на дървото е свързано с редица дейности, основно насочени към човешкото влияние върху района. Преди няколко години от дирекцията изграждат дървени стъпала, които от една страна улесняват достъпа до най-старото иглолистно дърво в страната, а от друга ограничават пространството около Байкушевата мура.
В миналото много от туристите обичаха да застанат до дървото, в корените му, и да се снимат там, но по този начин почвата се изравя, корените се оголват и това е предпоставка за по-лесното навлизане на различни вредители и гъбни патогени, които да го увредят, посочи Николина Ангелинина.
Главният експерт в Дирекция „Национален парк Пирин“ разказа и за друг навик на туристите от миналото – да забиват стотинки в кората на дървото, както и да отчупват от нея за спомен. Именно затова стълбите, които водят до Байкушевата мура, са поставени на известно разстояние от дървото.
За своите 1300 години иглолистното дърво е устояло и на други предизвикателства. Известно е, че в миналото в тази част на Пирин планина е имало голям горски пожар, но Байкушевата мура оцелява при огнената стихия. Оцелява и на сечите, традиционно извършвани от местните хора, тъй като черната мура е популярна като дървесина, една от най-здравите, ползвана в миналото, особено за направа на греди на покривите на къщите. Изсичането на дървета в тази част на Пирин планина се преустановява след създаването на националния парк, посочи Николина Ангелинина.
Историята на откриването и проучването на Байкушевата мура е свързана с името на лесовъда Константин Байкушев, учил в прочутите за времето си лесовъдски школи в Чехия и Германия. Байкушев се връща в България, за да приложи наученото, което запазва името му в историята на родната природа. Константин Байкушев е бил приятел с княз Фердинанд и именно по негова молба идва, за да изследва пиринските гори, разказа Ангелинина. Експедицията се провежда през 1897 г., когато Пиринският край все още е бил под османско владичество, поради което е било искано специално разрешение от Високата порта, за да се проведе експедицията. Изпратен е бил и аскер, който да съпровожда групата.
Името на вековното дърво дава Йонко Вапцаров – бащата на Никола Вапцаров. Той е обичал планината, както и да разпъва палатката си именно в този район – под Байкушевото дърво, Байкушевата мура, откъдето идва и нейното име, посочи главният експерт към дирекцията.
Откритието на Константин Байкушев допринася за запазване на дървото, посочиха от парковата дирекция.
Байкушевата мура вече е преминала средната възраст за вида си и за съжаление отвътре тя леко е започнала да гние, каза още Ангелинина. Тя допълни, че при щателни проучвания, направени след премахване на изсъхналия и счупен клон на иглолистното дърво преди две години, е установено, че в ствола на дървото има и лека кухина. Въпреки това уверението на специалистите е, че Байкушевата мура ще остане там поне още 200-300 години, каза още главният експерт в Дирекция „Национален парк Пирин“.