Фамилия Пеловски, запазила се от 16-и век насам, организира националната си шеста родова среща в Угърчин

Родова среща „Пеловски отново заедно“ на една от най-старите постоянни фамилии в България с доказана петвековна история ще се състои на 26 август (събота) в Угърчин, съобщи за БТА Яна Пеловска.
По време на официалната част на площад „Свобода“ ще бъде представен исторически доклад за историята и географското разселване на представителите на фамилия Пеловски в България. Очакват се да присъстват над 150 души от фамилията от цялата страна.
Целта на родовата среща е продължаване на изследователската работа по проследяването и историческото значение на тази българска фамилия, оцеляла през вековете, посочи Пеловска.
Фамилията идва от днешна Северна Македония
По думите ѝ по исторически данни се установява, че фамилният род Пеловски е един от най-старите, многолюдни и известни родове в България, съществувал и през Второто българско царство. От съвременни и по-стари проучвания e установено, че фамилията идва от днешна Република Северна Македония, най-вече от района на Кукуш, Струмица и Радовиш. Около 1500-та година те са тръгнали нагоре на север, за да бягат от настъплението на османците, които идват отдолу. Минават през Софийското поле, преминават Стара планина през Арабаконашкия (Ботевградски), или по-вероятно през Етрополския проход, и се настаняват около Етрополе.
Там те развиват своите занаяти и земеделие. Живеят сравнително мирно и спокойно до момента, в който избухва Чипровското въстание през 1688 година. Пеловци се налага да започнат да бягат в различни посоки.
Разселват се във Врачанския, Троянския и Тетевенския край
Известно е, че се разселват във Врачанския, Троянския и Тетевенския край. В района на Троянския Балкан те се разпространяват в Троян, село Орешак, Ловеч, село Дебнево и достигат до село Шипково. В района на Тетевен Пеловски се заселват в Тетевен и село Гложене. Във Врачанския край Пеловски са населявали селата Лик, Борован, Малорад и град Мездра. Оттам разпространението на рода продължава в няколко географски посоки: Плевенско (гр. Пелово – сега гр. Искър, гр. Кнежа, гр. Червен бряг, с. Ракита, с. Ставерци, с. Телиш), района на гр. Роман (с. Долна Бешовица, с. Кунино и с. Батулци), Угърчинско (гр. Угърчин и с. Торос) и Луковитския край (с. Петревене, с. Карлуково и с. Дерманци).
Родословното дърво на Яна Пеловска е проучено от нейния баща д-р Минко Пеловски, който е роден в село Дебнево в Троянския балкан. На практика е проследена цялата линия на Пеловския род, която в началото на 18-и век, около 1700-та година, се заселва в района на село Орешак и около река Черни Осъм. Впоследствие се разпространява в региона Троян, Орешак, Дебнево, Ловеч и Севлиево. 
Символ на фамилията е ръжен, предаващ се от поколение на поколение
„Оттук идва и легендата, която се повтаря от всички изследователи от всички колонки на Пеловския род в цяла България. Тя е за една вдовица Пеловска, която от опожарената си къща успяла да спаси само петте си деца, като ги е извела от огъня и е взела един ръжен, за да ги защитава по пътя. От този момент нататък ръженът става символ на фамилията и се предава от поколение на поколение на най-стария мъж от Пеловския род, който е призван да го пази и да го предава като светиня нататък“, разказа Пеловска. 
Нейната колонка на Пеловския род в началото на 18-и век се появява като нова фамилия Пеловски около Троянския манастир. Светата обител тогава вече е утвърден религиозен и книжовен център в региона. „Моят баща, изследвайки фамилията, достига до пра прадядо Пенчо, който е роден някъде около 1730- 1740 година. Той създава голямо поколение и на практика около Освободителната война вече Пеловската фамилия достига около 50 човека, обединени в 10 - 12 семейства. Така се обособява цяла Пеловска махала в Черноосъмската котловина на около три километра от Троянския манастир“, разказа Пеловска.
Пеловската фамилия през 18-и век в Троянско се е занимавала със занаяти, земеделие, скотовъдство. Част от тях са имали воденици и тепавици. Към 19-и век са започнали да водят много активен духовен живот.
Представители на Пеловския род от Троянския Балкан са участвали в борбите за църковна и национална независимост на страната
Представители на Пеловския род от Троянския Балкан са участвали в основания от Васил Левски революционен комитет и в борбите за църковна и национална независимост на страната. 
Калугери в Троянския манастир от фамилията са били са Макарий, Спиридон, Тавуртий и Максим. 
„Един от нашите прародители от Троянския край, който е роден под името Марин Пеловски, впоследствие става Пловдивски митрополит. Има още едно много интересно име, за което не е проучено достатъчно - Иван Пеловски. Той е брат на моя пра прадядо Стойчо. За него се знае, че е участвал в революционното движение, наричали са го Иван Комитата, бил е имигрант и след Освобождението е работил в София в двореца при княз Александър Батенберг“, разказа Пеловска. 
По думите ѝ след започване на Освободителната война през 1877 г. Пеловски от Орешак тръгват в посока село Дебнево. Няколко семейства купуват земя там и установяват голяма Пеловска линия в селото.
Георги Пеловски е от клонката на рода, която се заселва в луковитското село Дерманци около 1700 г. Предците му идват от село Долна Бешовица, Врачанско. „Заселват се заради битова свада. Моят пра прадядо Нено Пеловски се е задянал със съпругата на турчин.  Той ги хваща и при свадата Нено Пеловски убива турчина. За да не чака турската власт да му издава присъда, той се самонаказва, като идва с тримата си сина в нашия край. В началото не са били добре приети и затова са се установили около днешното Дерманци. Знам, че преди него двама от братята му пак са имали неразбирателство с турската власт и пак по принуда са дошли в Дерманци“, добави Пеловски. 
По думите му след като Пеловци се установяват в селото, след време техните синове и внуци имат ръководни функции, кръчми, воденици, обработвали са земя. Дядо му е бил общински съветник в Плевен, прадядо му търговец и нотариус на селото след Освобождението. Занимавал се е с делбите на имотите. 
„Имам родословно дърво, в което потомците на Пеловския род са над 150, като това е клонката на Нено, на другите двама братя излизат още около 250 потомци. Цялото родословно дърво е около десет поколения“, посочи Георги Пеловски. 
Пеловски род се разпростира на поне четири континента
По думите му Пеловския род се разпростира на поне четири континента, а в Централа и Северозападна България фамилията населява над 50 селища. 
На шестата родова среща в Угърчин се очаква да дойдат около 150 души от цялата страна и от Северна Македония. 
„Всички ние носим една кръв и идваме през вековете от един и същ Пеловски род. Затова и слоганът на нашата среща в Угърчин е: „Един род, една фамилия, една история, едно име – Пеловски“, заяви Яна Пеловска.