Фотографският проект "майки | дъщери" показва приемствеността, но и противоречията между поколенията жени в едно семейство

На 12 март в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас ще бъде открита фотографската изложба "майки | дъщери", която е съвместен проект по идея на архитекта Десислава Стоянова и фотографа Георги Георгиев. 
Той е вдъхновен от темата за взаимоотношенията между няколко поколения жени в едно семейство и представя личната изповед на авторката Десислава Стоянова за мястото ѝ едновременно като майка и дъщеря в живота, за преосмислянето на приликите и различията между жените в нейното семейство. Фотографиите, направени от Георги Георгиев, засягат темите за приемствеността, противоречията, себеутвърждаването и подкрепата, които прекрачват границите на личната история и се отнасят до всички ни. На откриването фотографът ще заснеме и майките и дъщерите, избрали да посетят събитието заедно. Пред БТА авторът на проекта Десислава Стоянова говори за зараждането на идеята за него, темите, които засяга, има ли стереотипи, с които ѝ се налага да се преборва като жена, както и какво от опита си на архитект, както и на преподавател по архитектура за деца в начален курс вмъква в "майки | дъщери". 
Как се зароди идеята за проекта „майка | дъщери"? 
- Майка ми винаги ми е казвала със загриженост и лек упрек, че мисля прекалено много. Сигурно е така, но задълбочаването в темите, които ме вълнуват и емоциите, които преживявам, понякога водят до идеи като тази за изложбата. Сцените се подредиха един ден в главата ми като диалог между образа на майка и дъщеря. За моя изненада, „репликите“ и на двете роли ми подхождаха еднакво. Така възникна идеята да поканя дъщеря ми, майка ми и баба ми на съвместна фотосесия. Щастлива съм, че Георги прегърна идеята и пое изцяло организацията.
Какви са основните теми, които засяга тя за отношенията между поколенията жени в едно семейство? 
- Изложбата е структурирана в четири цикъла, разглеждащи различни етапи от развитието на тези взаимоотношения. Те са изследвани спрямо жените и обстоятелствата в моето семейство, но мисля, че много хора могат да се припознаят в тях. Те са озаглавени "Чуваш ли ме?" - за конфликта и разминаването на гледните точки, за невъзможността да погледнеш с емпатия към другия и да го разбереш; „Познавам ли те?“ - за изглаждане на взаимоотношенията, за вглеждането в себе си през другия, за допускането на различията и приемането на приликите; „До теб съм“ - за споделянето и грижата, за красотата да даваш и свободата да приемаш; „До мен си“ - за силата на приемствеността и подкрепата, проследена през поколенията. 
Има и една допълнителна, която се казва "Тя" и е за извинението и прошката.
Какви са стереотипите, с които жените трябва да живеят, когато са в ролята на майка и съответно на дъщеря? Кои пречат и кои са полезни? На Вас лично с кои от тях Ви се е налагало да се преборбвате или продължавате да се борите? 
- В началото на 30-те си години споделих с майка ми, че преосмислям ценностите в живота си. Това дълбоко я засегна, защото го прие като критика към онова, което ми е дала като родител. А за мен беше естествен процес по (може би малко закъсняло) порастване. Имам съпротива към идеята, че родителството е свързано с това да даваш наставления и да показваш „правилния път“ на детето. Та ние не знаем кой е той. По скоро си го представям като процес на взаимно опознаване – с уважение, емпатия, но и поставяне на лични граници от двете страни. Въпреки това, често попадам в ситуации на „класически“ родител.
Темата на проекта е много женска, но фотографът е мъж. По какъв начин повлия това и с какво погледът на противоположния пол допринесе към начинанието?
- Мисля, че същественото в този процес беше партньорството и допълването на гледните точки помежду ни. Затова, предполагам, снимките се случиха толкова естествено. За нас, пред обектива, беше като дълго планирана среща, особено когато се събрахме всички заедно и баба ми ни победи на „Не се сърди човече“. Георги успя да бъде едновременно незабележим и в същото време упорито да следва поставените си цели – нямам представа как го направи.
Защо избрахте формата на черно-бялата фотография? 
- В снимките решихме да изолираме почти изцяло средата и да се фокусираме върху взаимоотношенията. Разказът борави с емоции и символи. Черно-бялата фотография съчетава категоричността на контраста и мекотата на нюансите. Затова беше идеална за случая.
Какво ново за себе си и за ролята си на майка и дъщеря открихте в процеса? 
- Когато се появи идеята, част от снимките разказваха за пътя, който е извървян, а други – за този, който предстои. Започнах да се оглеждам във всеки от образите като в огледало. Когато не харесвах отражението си в него, се опитвах да променя нагласата си, изследвах причините за това „нехаресване“. Постепенно се сближих със себе си, но и с близките си. Опитвам се да подхождам така честно и открито и към дъщеря ми. Понякога се получава.
Вие сте архитект, а успоредно с това и преподавател на деца в начален курс. Какво от този опит се вмъкна забележимо или незабележимо в „Майки – дъщери“? 
-  Целта на изложбата е  да създаде пространство за споделяне, за среща със себе си и с близките. Затова каним да я посетят съвместно няколко поколения жени от една фамилия, а на откриването Георги ще им направи снимки. Бих казала, че именно създаването на пространство доближава изложбата до работата ми като архитект, но в един по-интимен аспект. В същото време краткосрочността ѝ като формат е нещо, което ме провокира – има ли край една такава тема, ще търси ли други проявления? 
Работата с деца ми напомня постоянно за детето в мен – за неограничените възможности, за непринудената радост и любопитство към „простите неща“. Благодарна съм на тези малки “големи“ учители.