Франс прес: Банско - българският ски курорт, превърнал се в "убежище" за дигитални номади

Когато французойката Ан Дюпал и семейството й пристигат в началото на 2022 г. в Банско - малко български град, известен със ски зоната си, мястото не отговаря напълно на тяхната нагласа, пише Росен Босев в репортаж за Франс прес.
„Ярки светлини, като в секс клуб, техно музика, хора, шумно рекламиращи ресторанти по улиците“, спомня си 47-годишната бивша графична дизайнерка от Париж атмосферата, която ги посреща.
Но тя, съпругът й и двете им деца казват, че именно в този малък планински град в югозападната част на България са намерили своето равновесие и днес са част от стотиците семейства от цял свят, които са се заселили там за постоянно, давайки тласък на местната икономика, зависеща досега от зимните спортове.
Над каменните къщи и калдъръмените улици на общината с 10 000 жители се издига силуетът на карстовите върхове на Пирин, с най-висок връх Вихрен (2914 м). През последните години 75-километровите писти на ски зоната са домакини на етапи от Световната купа.
На по-малко от два часа от столицата София и на два часа и половина от гръцкото крайбрежие, заобиколен от термални извори, градът вече привлича и с качеството си на живот, бързата интернет връзка и изгодната българска данъчна система.                  Пекари и цифрови номади
За Ан Дюпал и съпруга й Кристиан Рудницки, също бивш графичен дизайнер, Банско, където са отворили микропекарна, предлага неочаквана комбинация от селска задушевност и международна откритост.
Рудницки се радва, че „наблизо има баба, която ми носи домати и билки, а след това в пекарната идва индонезийско семейство“, докато Ан Дюпал е очарована от силната местна идентичност.
В центъра на стария град бивш универсален магазин е превърнат в модерно споделено работно пространство, където Оскар Трейн обича да идва да работи.
25-годишният датчанин, израснал отвъд Ламанша, се заселва в Банско през 2021 г., привлечен от хвалебствените коментари в социалните мрежи и перспективата да плаща 10 процента данък, докато в Обединеното кралство би плащал „45 процента“.
Там среща съпругата си, която също е цифров номад, и през зимата нищо не му доставя по-голямо удоволствие от това да започва деня си с два часа на пистите - възможност, която има благодарение на часовата разлика с Лондон, където се намира застрахователната компания, за която работи.
Кметът на Банско Стойчо Баненски казва, че му е трудно да оцени точния брой на заселилите се в града чужденци, но мащабът на явлението може да се види в споделените работни пространства, „където има 500 до 600 души“.
Като планински спасител (доброволец - бел. ред.), Баненски вижда в този успех добре дошла алтернатива на икономиката, доминирана от зимните спортове, която става все по-уязвима заради климатичните промени.
Според доклад от февруари 2026 г. на Института за пазарна икономика, мозъчен тръст с ценрала в София, заселването на чужденци допринася за изглаждане на сезонността на доходите.
Джентрификация*
Сред тях е 70-годишната Лилия Тес, която обяснява, че е търсила „градче в Европа, където да можем да се наслаждаваме на тишината, гората, без музеи“.
Библиотекарка в Санкт Петербург до 90-те години на миналия век, преди да се премести в Израел, тя купува апартамент в Банско през 2017 г. и идва няколко пъти в годината.
Свитлана Карабин и Виктор Вавринюк, двама украински художници, пристигат в града преди осем месеца. Те продават традиционни килими от овча вълна, изтъкани от лелята на Виктор.
Двамата творци, наближаващи четиридесетте, се самоопределят като „номади по душа“ и оценяват високо гостоприемството на местните жители, както и множеството националности, които срещат.
„Пътуваш по света, без да пътуваш“, казва Свитлана.
В града са се появили луксозни кафенета и ресторанти и „младите печелят от това“, посочва роденият в Банско 29-годишен Никола Калистрин.
Тази интернационализация, която достига своя връх с „Номадския празник“ през лятото – седмица на културни дейности, посветени на номадския начин на живот, има и своята тъмна страна, отбелязва Ан Дюпал, имайки предвид поскъпването на живота.
„Наблюдава се известна джентрификация, която, за съжаление, мисля, че е свързана с хора като нас, но и с много българи, които напускат градовете“, казва тя.
 
*Джентрификацията е процес, при който жители с по-високи доходи и по-високо образование се преместват в по-млаки градове/квартали (бел. ред.)