Главният асистент Ивайло Начев издигна знамето на Техническия университет на Антарктида и монтира измервателна апаратура

Главният асистент Ивайло Начев, участник в 33-тата антарктическа експедиция, издигна знамето на Техническия университет (ТУ) в София на българската база "Св. Климент Охридски", която е на остров Ливингстън. Това е най-мащабната откъм научни цели и екип българска експедиция, като в рамките й е заложено реализирането на над 25 научноизследователски проекта, съобщават от висшето училище.
За първи път към Антарктида се отправи и изследовател от екипа на първия полярен астрономически проект на България - д-р Ивайло Начев от Техническия университет в София. На Ливингстън той монтира научно-измервателна апаратура, проектирана и изработена в Катедрата "Радиокомуникации и видеотехнологии". С нея се извършват радионаблюдения на слънцето в рамките на проекта "Въздействие на слънчевата активност върху йоносферната динамика и потоците високоенергетични частици над Антарктида“.
През 2025 г. се очаква слънцето да бъде в своя максимум спрямо текущия слънчев цикъл, а свързаните с това явления могат да предизвикат геомагнитни бури, да влошат работата на спътниците, радиокомуникациите и дори на електрическите мрежи на Земята. Наблюдаването на процесите на слънцето в този период може да помогне за формирането на важни изводи за промените в бъдещия слънчев цикъл, както и за установяване на връзки между събития на Земята - пряко или косвено, които са свързани със слънчевата активност, както и с откриването на съответните закономерности.
Настоящият проект "Въздействие на слънчевата активност върху йоносферната динамика и потоците високоенергийни частици над Антарктида“ е съвместно организиран от Техническия университет в София, от Института по астрономия с НАО към БАН и от Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“. Проектът е финансиран по Националната програма за полярни изследвания "От полюс до полюс 2023-2025". Основната му цел е за инсталирането на наблюдателна станция на Ледения континент, която да наблюдава слънцето в радиочестотния обхват.
Системата за наблюдение е съставена от няколко съоръжения: антени със съответния периферен хардуер, проектирани в Техническия университет в София, като за качеството на работата им са отчетени метеорологичните условия на остров Ливингстън. Съоръженията имат висока чувствителност. Например, в рамката на системата е разположен датчик, работещ в херцовия обхват (20-25 kHz), както и лого-периодична антена за високи честоти (50-1000 MHz), която постоянно следи посоката на слънцето. Предимството на разполагането на този тип съоръжения в полярния регион е свързано с възможността за продължително наблюдение на слънцето - до над 20 часа по време на полярния ден. Друго интересно съоръжение е сензорът за следене на земното магнитно поле в херцовия обхват, което позволява проследяване на измененията в магнитното поле и търсене на връзката на неговото изменение спрямо слънчевата активност.
Освен това, на територията на базата, както и в няколко помещения, са поставени радиационни плаки за детектиране на космически частици. Плаките CR-39 са конфигурирани така, че да повишат чувствителността им и позволяват засичане на алфа-частици (чрез трислойна подредба за необходимата дебелина), неутрони (оставящи директни следи, лесно разчетими след вторична обработка), както и гама- и рентгенови лъчи. След химическо обработване на плаките се разкриват следи от йонизираща радиация, които се анализират под микроскоп, позволявайки изследване на радиационния фон около базата.
Радиочестотните наблюдения на слънцето предоставят информация за короналните изхвърляния на маса, за слънчевите изригвания и магнитните вълни, които влияят на космическото време.
Анализът на тези данни ще позволи да има по-добро разбиране на сложните процеси в слънчево-земната динамика, за връзката между земното магнитно поле, за сеизмологичните процеси и измененията в йоносферата, породени или свързани със слънчевата активност. Ще се направят и съответните анализи за слънчевата активност в полярния регион. Анализът на слънчевата активност позволява установяването на косвени резултати за измененията и скоростта на настъпване на тези изменения, които могат да се свържат дори и с глобалното затопляне, поясняват от ТУ в София.
Както писа БТА, част от 33-тата българска антарктическа експедиция е и научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421). Той отплава от Варна за своята трета експедиция до Антарктида на 7 ноември 2024 г. и след почти двумесечно плаване достигна до остров Ливингстън на 28 декември. Българската антарктическа база "Свети Климент Охридски" бе открита за новия полярен сезон на 23 ноември 2024 г.
БТА има Национален пресклуб на борда на кораба и за трета поредна година изпраща кореспондент до Антарктида. Материалите на пратеника на БТА Милена Островска са със свободен достъп в специалната тематична рубрика на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат да се използват от всички медии свободно с позоваване на БТА.