Изкуството днес е повече предмет на разума, но общуването минава по линията на сърцето. Това каза пред БТА пловдивският живописец Валери Ценов, който гостува със самостоятелна изложба „Вътрешен хоризонт“ в галерия „Ларго“ във Варна. В нея могат да се видят над 30 поетични платна, създадени специално за варненската публика.
Изкуството в днешно време стана повече предмет на разума и има теории, концепции. Виждаш обект, за който е написан цял том какво мисли авторът или кураторът, но така публиката е лишена от възможността да преживее емоционално едно произведение. Хората имат емоционален глад. Вече сме в логиката, в онези неща, с които съвременният свят ни е натоварил достатъчно и според мен имаме нужда нещо да докосне сърцето ни и то да запее, да наситим душата си с някаква емоция. Затова мисля, че моята линия в живописта е важна за хората, каза авторът.
Попитан дали е изпитание в наши дни да твориш изкуство, съдържащо чиста красота и емоция без обяснения, той определи тази позиция като трудна, защото следва „линията на сърцето“, която е много лична и не обяснява всичко чрез ума и философията. „В този случай контактът със зрителя е директен, но може и да не се осъществи, тъй като с годините ние губим своята вътрешна чувствителност, която зарежда общуването. Може да водим дълбоко философски разговор с някого, но след това да го забравим, докато с друг да попаднем „на една честота“ и той да ни стане любим приятел. Тогава с него се намираме на тази „линия на сърцето“ и това е човешкото“, посочи художникът. Той очаква след няколко години изкуственият интелект да знае колкото всички хора на света само за няколко секунди, но смята, че той няма да може да усети тази вътрешна „честота“ на любовта, емоцията, на самия човешки живот.
В днешно време не е лесно човек да е творец. Минахме през много кризи. Хората, които разбират и ценят изкуството, сякаш стават по-малко, каза още Ценов, но добави, че смята това за камъчета по пътя. Той самият не може да спре да рисува, това за него е жизненоважно. „Картината е пълна с енергия. Това е най-хубавото от моя живот, което давам на хората и очаквам, че те ще ми върнат, макар и не само положителни неща, когато има критика, започвам да се замислям. Този диалог е изключително важен за един творец, защото иначе той може да се вземе много на сериозно“, смята художникът.
За изложбата си авторът сподели, че както подсказва и заглавието ѝ, става дума за пътуване навътре към себе си, където колкото повече навлизаш, толкова повече пространство ти се отваря, идеите се задълбочават, откриват се нови неща. Важен е стремежът и пътят, по който човек вижда нещо, понякога се отклонява или връща. Скучно е да си поставя цел предварително, защото няма да бъде изненадан, а така няма да може да изненада и публиката.
Хоризонтът е обратното на ограничението, това е линията на безкрая, даде обяснение художникът, който е и преподавател по перспектива. Той се надява в картините си да показва именно това, което е отвъд хоризонта, и хората да „пътуват“ с него натам.
Някои от творбите в изложбата му във Варна са от емблематичните за автора цикли „Антични морета“ и „Морски легенди“. За него морето е едновремешният интернет, по който се прави обмяната на стоки, култура, традиции, информация. Корабите са плавали, както сега го правим ние в мрежата, а сървърите са големите пристанища, където става цивилизационното свързване. Морето е символ на духа, свободата, реенето в пространството и общуването между всички хора на земята, смята той.
Когато рисува, възприема статива си като кораб, започва диалог с картината и отива в някаква непозната страна, а по пътя с интерес открива малки неща, които никой не е забелязал. С насищането на багрите светът става многоизмерен. Той сам си забърква някои съчетания от пигменти, които не се продават готови, главно в гамата на синьото - ултрамарин, кобалт, тюркоаз. Те са в повечето му творби, от които той открои „Праморе“ – с идеята за абсолютния рай и доминацията на природните стихии преди съществуването на цивилизацията, както и „Аквамарин“, инспирирана от деликатните сияния на този полускъпоценен камък.
Ценов не обича бързите картини, въпреки че познава чудесни художници, които работят „а ла прима“. Смята, че картината сама си „казва“ кога да спреш, защото иначе процесът може да е безкраен в напластяванията. Това е някакъв разрез на времето и пространството, когато човек стигне дотам и няма какво повече да каже, въпреки че и той, както каза, „понякога прекалява и предобрява нещата“.
Валери Ценов е роден през 1961 г. Завършил е живопис в Националната художествена академия при проф. Борислав Стоев. Работи в областта на маслената живопис, акрила и акварела. Чест гост е във френските изложбени салони. Има над 80 самостоятелни изложби в България, Германия, САЩ, Швейцария, Франция, Испания. Негови творби са притежание на галерии и колекционери по цял свят. Носител е на приза „Художник на десетилетието 2008-2018“ на галерия „Ларго“. Живее и работи в Пловдив.