Лекцията „Защо ме будите? Поглед към наследството на Иван Милев и неговата „Ахинора“ в Софийска градска художествена галерия (СГХГ) ще се опита да даде отговори на низ от въпроси, свързани с добре известната творба. Това каза за БТА директорът на казанлъшката Художествена галерия д-р Пламен Петров, който е и лекторът на събитието.
Тя ще е на 20 ноември, а на 19 и 20 ноември картината „Ахинора“ ще срещне своята софийска публика в СГХГ.
Това е първото съпътстващо събитие към изложбата на СГХГ "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век". По време на лекцията д-р Петров ще потърси отговори на въпросите защо картината е толкова специална и с какво тя е едновременно така европейска, но и така „родна“, коя е Ахинора и какво се крие зад загадъчния ѝ поглед, защо червените ѝ устни са прикрити и други. След извървян 10-годишен изследователски път, немалка част от тайните, които картината крие, са вече разгадани и ни предстои да ги споделим, посочи той.
Гостите ще имат възможност да се вгледат и в творбата на Милев „Молитва“ от фонда на казанлъшката галерия, която е част от изложбата „Европа в България“, допълни той. Петров отбеляза, че тази картина е дарена от художника в същия ден, в който той дарява и „Ахинора“. „Тези две картини художникът подготвя за предстоящата му през 1927 г. голяма самостоятелна изложба, която съдбата е отредила никога да не подреди. Две картини, с които обаче Иван Милев ще избере да се „раздели“ предсмъртно, за да ги превърне в най-важния си дарителски жест в родния град и в две от най-специалните творби, опазвани в колекцията на Художествена галерия – Казанлък“, отбеляза директорът.
На 18 ноември вечерта картината „Ахинора“ ще напусне за първи път създадения преди две години за нея едноименен музей в Казанлък, за да бъде специален гост на изложбата „Европа в България“ в СГХГ.
Творбата е създадена през 1925 г., а на следващата година, точно на 25 октомври, само няколко месеца преди ненавременната си смърт, художникът Иван Милев я дарява на родния си град. Четири десетилетия творбата остава в забвение, а след първото ѝ показване през 1965 г. започва да печели все повече сърцата на хората, изправили се пред загадъчния ѝ поглед. Десетките въпроси, оставащи до скоро без отговори, които тази картина задава, се превръщат във вдъхновение за написването на романа „Моделът и неговият художник“.
Произведението се превръща в провокация за екипа на Художествена галерия - Казанлък, който инициира създаването на първия по рода си у нас, а и по света, музей, посветен на една-единствена художествена творба - музей „Ахинора“. Вече почти две години той е постоянен дом на картината и настоящото ѝ двудневно посещения в София по покана на екипа на СГХГ е прецедент. То ни дава и повод да се отбележи началото на предстоящата през 2025 г. поредица от събития, посветени на 100-годишнината от сътворяването ѝ, посочи още д-р Пламен Петров.
Пламен Валентинов Петров е историк, публицист и изкуствовед. Роден е на 6 август 1983 г. във Велико Търново. Образованието му преминава последователно през УАСГ, НХА, СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Преподавател е към катедра „Съвременна българска история“ при Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където през 2020 г. защитава дисертация, посветена на отношенията между властта и изкуството в България през 70-те години на ХХ в. През годините публикува свои текстове в списания „L’Europeo“, „A-specto“, „Abitare“, във вестници „24 часа“, „Култура“ и др. Автор е на няколко монографични изследвания. От 2021 г. е директор на Художествена галерия - Казанлък.