Изложба представя приноса на бялата руска емиграция за обществения, културния и стопанския живот във Варна

Изложба под мотото „Ваше благородие, госпожа Чужбина...“ се открива в 16:30 ч. в Археологическия музей във Варна. Тя е посветена на бялата руска емиграция в България. 
Експозицията е подготвена от Държавна агенция „Архиви“ през 2021 г. по повод 100-годишнината от бялата емиграция у нас. Информационните табла представят архивни документи, снимки, лични истории, удостоверяващи приноса на преминалите и останали в България емигранти в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот на страната, припомни историкът доц. Валери Йотов. Представяна е в София, Перник, Хасково и други места, но едва сега идва във Варна.
Специалистите от Регионалния исторически музей в града са добавили още две табла и три витрини с материали, свързани с участието на бялата руска емиграция в културния, икономическия и обществения живот в града. По думите на Йотов сред личностите има художници, учители, археолози. Техният принос е много значим и е отразен в десетки статии и в книгата „Руската следа във Варна“ на София Букасова-Богословова.
След Гражданската война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина, припомнят организаторите на изложбата. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България. Това са повече от 40 000 души. В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава „Комитет по въпросите на руските бежанци“, като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.
В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: „Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне“. Известни са имената на руските емигранти проф. М. Попруженко, скулптора М. Парашчук, театралния деец Н. Масалитинов.