Макар да са създадени преди десетилетия, карикатурите на Божинов продължават да въздействат със своята наблюдателност, ирония и човешка проницателност, посочват от галерията. Те представят не само нравите и политическите страсти на своето време, но и слабостите и противоречията на обществото.
„За мен беше още по-голяма чест да се докосвам до тези карикатури, да ги гледам и да установявам колко актуални са към днешния ден и именно това прави твореца велик“, подчерта уредникът в галерията Мариела Шошкова. Смехът на Божинов е навсякъде – и като сатира, и като присмех, и като радост, във всички слоеве и във всички възрасти. Той осмя възрастните грешници и негодници, а на децата даде във весели картинки и стихове най-чистата радост, добави тя.
Александър Божинов е определян като „бащата на българската карикатура“ и е сред основоположниците на жанра като самостоятелно изкуство в България. Със своето остро перо, интелект и чувство за хумор той се превръща в своеобразен летописец на своето време. Неговите политически и битови карикатури, в които често присъстват министри, депутати, цар Фердинанд и емблематичните образи Пижо и Пендо, оставят трайна следа в българския периодичен печат и културен живот.
Александър Божинов е роден на 24 февруари 1878 г. в Свищов. Той е сред първите приети ученици в Държавното рисувателно училище, въпреки че първоначално не издържа приемните изпити. Две години по-късно е изключен заради карикатури на свои преподаватели.
След това започва активно да публикува във вестници и списания, а през 1902–1904 г. живее и работи в Мюнхен, където се насочва и към живописта. След завръщането си в България основава вестник „Българан“. С карикатурите си често осмива политици, общественици и дори цар Фердинанд, заради което многократно е съден и е лежал в затвора.
По време на Първата световна война Божинов е военен художник към щаба на Първа Софийска дивизия. В творчеството му важно място заемат образите на софийските шопи, сред които популярните Пижо и Пендо. Той е близък приятел и творчески сътрудник на писателя Елин Пелин.
Божинов е автор и на илюстрации за детската литература, сред които „Златна книга за нашите деца“, както и на „Азбука за малките“ (1926). През 1939 г. е избран за редовен член на БАН. След 1945 г. продължава да работи под условията на държавна цензура.
В периода 1952–1953 г. е директор на Института за изобразителни изкуства при БАН. През 1936 г. е провъзгласен за почетен гражданин на Свищов.
Божинов има отношение и към реализирането на идеята на Д. А. Ценов за създаване на висше търговско училище в Свищов. Негови са и стенописите в Стопанската академия в града, създадени по повод дипломирането на първия ѝ випуск. Умира на 30 септември 1968 г. в София.
Изложбата в Троян се реализира с финансовата подкрепа на Община Свищов и Музей на занаятите – Троян и ще бъде достъпна за безплатни посещения до 10 октомври.