Изложба в Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил“ във Варна припомня за църковното и училищно дело в региона

Изложба „Българско възраждане във Варна“ е подредена в Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил“ в града. С нея се честват 165 години от създаването на първата българска община и първото българско училище и 160-годишнината на храма „Св. Архангел Михаил“, който е първата българска църква във Варна.
Изложбата припомня за именити личности като Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иларион Макариополски. В три серии пана посетителят може да се запознае и с хората, допринесли за създаването и утвърждаването на първата българска община, училище и православен храм във Варна. Включени са експонати от архива на църквата, както и от Музея на Възраждането и Регионална библиотека „Пенчо Славейков“. 
За БТА сътрудникът във Варненската и Великопреславска митрополия Борислав Аврамов припомни, че в средата на XIX век българите във Варна са малцинство и училищата и църквите са гръцки. На 11 май 1860 г. будни и смели граждани създават Варненска църковно-училищна община „Напредък“ с цел да работи за създаване на българско училище, което започва своята дейност на 12 август същата година. След няколко години неуспешни опити чрез дипломация да се издейства отваряне на българска църква, варненските първенци решават да превърнат първия етаж на българското училище в храм. На 14 февруари 1865 г. е извършена първата служба в „Св. Архангел Михаил“, който остава главният български храм до Освобождението, като в него е развивано училищното и църковното дело. Аврамов припомни, че първоначално на учениците се преподават само религиозни дисциплини, а след това църквата създава светските училища, където вече се включват и други предмети, полезни за развитието на децата. 
Един от „героите“ на изложбата е Атанас Георгиев, който започва образователна дейност във варненското село Николаевка, обособявайки една стая в дома си, разказа Аврамов. Той кани Константин Дъновски за учител, тъй като се занимава с преподаване от 14-годишен. Селяните в Николаевка се убедили, че делото е добро и решили да съберат пари за училище и църква. Много средства предоставил самият Атанас Георгиев, който отишъл до Цариград за ферман от султана. Така се учредяват първото българско училище и първата българска църква в целия регион. Дъновски решава да стане монах и тръгва за Света гора, но в Солун има видение да се върне, за да изпълни своето предназначение и да бъде полезен за развитието на града. Той се жени за дъщерята на хаджи Атанас - Добра, и става свещеник във Варна. Тъй като епархията не е била призната като част от Българската екзархия, митрополит Симеон нямал права, и отец Констатин ръководил цялата българска общност във варненските села, както и населените места по крайбрежието до Констанца, съобщи специалистът. 
Сред фигурите на дарителите той открои банкера хаджи Стамат Сидеров, дал много средства за закупуването на мястото, където се намира храмът „Св. Архангел Михаил“. С това свое действие той си спечелва омразата на гърците, бива наклеветен, че е руски шпионин и е съден и обесен от турците, каза Аврамов и допълни, че в онези години всеки богат човек, който е работил за българската кауза, е рискувал живота си. 
Посетителите могат да видят още документи от архива на църквата, сред които нейния крепостен и нотариален акт, както и книги от библиотеката на Духовно-просветния център, сред които е превод на Новия завет от Неофит Рилски. 
Изложбата ще остане през цялата 2025 г. В Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил“ ще бъдат организирани и други дейности за отбелязването на годишнините.