В 30 информационни табла, 50 макета и пет диорами оживява българската авиация – от първите полети през Балканската война до наши дни. Показни са всички известни образци самолети, които са летели в небето над България. Идеята е да се популяризира историята на родната авиация, да се покаже, че българите сме едни от първопроходците във въздухоплаването и трябва да се гордеем с нашите постижения, разказа в интервю за БТА д-р Симеон Цветков от музея във Велико Търново.
Исторически авиомигове в миниатюри
Акцент в изложбата са диорамите, възпроизвеждащи моменти от българската авиационна история. Едната от тях представя изключително рискованото прелитане на пилота-изпитател Петко Попганчев под Стамболовия мост във Велико Търново на 24 май 1932 г., пред погледите на изумени граждани. От днешна гледна точка това може да бъде обявено за въздушно хулиганство, но тогава такива са били времената – малко героични, много романтични, отбеляза историкът.
Друга диорама разкрива сцена с водосамолет, германска конструкция, постъпил на въоръжение в българската армия през Втората световна война и активно експлоатиран до средата на 50-те години на XX век. Възстановката е правена по оригинална фотография и представя момента, когато самолетът е изкаран от водата на сушата от летищния персонал.
Показано е и участието на бъдещия български генерал Захари Захариев в Испанската гражданска война през 30-те години на XX век. По това време той живее в Съветския съюз и като пилот на бомбардировач воюва на страната на републиканците в Испания. Диорамата показва принудителното му приземяване, предизвикано от италианския ас Морети. Захариев е награден със златна звезда и става герой на СССР – първият чужденец, удостоен с това звание. По-късно, като генерал в българската авиация, на прием в испанското посолство той се запознава с италианския летец, който сваля самолета му, което е друг любопитен момент, посочи д-р Цветков.
По думите му друг акцент е възстановка на двата свалени турски изтребителя Spitfire през 1948 г. Тогава те нахлуват в българското въздушно пространство по нашето Черноморско крайбрежие. Свалени са от зенитната артилерия. Единият пада в морето, а другият – на сушата. Диорамата възстановява по фотография точно този момент.
Атаката на ген. Тодор Трифонов с изтребител МИГ-17 срещу разузнавателен въздушен балон също оживява в диорама. Такива стратосферни балони, оборудвани с камери и летящи между 15 000 и 20 000 мера височина, са използвани от Западния алианс по време на Студената война. Задачата им е била да бъдат разгадани структурите на армиите в страните от бившия Варшавски договор. Ген. Трифонов сваля първия балон, а опитът му по-късно се използва и от други пилоти, разказа още д-р Симеон Цветков.
Памет за героите на българското небе
Изложбата се фокусира върху паметта за героите на българското небе. Специално табло е посветено на кап. Димитър Списаревски – героят от 20 декември 1943 г. , който загива при боен полет при бомбардировките на София през Втората световна война, след като сваля американски бомбардировач В-24 чрез въздушен таран „В таблото за Списаревски сме публикували американски документи – гледната точка на противника за нашите летци. Надявам се всеки българин мислено да се преклони на този ден пред паметта на Списаревски“, призова историкът.
Той подчерта, че неслучайно експозицията гостува именно в Ямбол. „Специално за Ямбол имаме табло за цепелините, които са летели от базата тук, включително и една много интересна снимка от катастрофата на LZ-81 край Горна Оряховица,“ разказа още д-р Симеон Цветков от Регионалния исторически музей във Велико Търново.