Изложбата "Спомени" с живопис на Добромир Манев ще бъде открита в Художествената галерия в Казанлък на 17 декември

Изложбата "Спомени" с живопис на Добромир Манев ще бъде открита в централната сграда на казанлъшката Художествена галерия на 17 декември. Това съобщават в официалната си фейсбук страница от културния институт. В платната от цикъла зрителят е поканен не просто да наблюдава, а да участва в едно интимно пътешествие, в което всяка мазка, всеки нюанс, изграждат мост между миналото и настоящето.
Поетиката на Манев е белязана от един оптимистичен филтър, посочват от галерията. В това се крие и силата на неговото изкуство – способността му да превърне личната реколекция във всеобщ човешки опит. Творбите му носят една характерна топлина, която е коментирана от критиката както в България, така и отвъд Океана, включително и от Кенет Бейкър, критик на „Сан Франциско Кроникъл“. Тази топлота не е просто технически похват, а емоционално състояние, което художникът съзнателно поддържа като противовес на сивотата и забвението, допълват от галерията.
Самият Добромир Манев, цитиран от организаторите, споделя за този вътрешен процес на селекция и съзидание. „В живота безспорно има спомени, които не са лицеприятни и те натъжават. Така съм устроен - лошите спомени някъде изчезват, остават зад гърба ми, те са дълбоко в моето съзнание безспорно, понякога се явяват в моите сънища като необясними неща, проблеми. Но винаги съм гледал лошите спомени да ги няма. Когато се подчиниш на лошите спомени, твоето съзнание става друго, погледът към света става друг. Тогава си уморен, не можеш да се радваш. Аз обикновено обичам да се радвам на цвета, на светлината, на свободата. Затова нещата са топли. Това прави впечатление на всички мои приятели и хора, които харесват моите неща - топлотата, светлината, която влиза вътре, тона, който е светъл и топъл. Това е спонтанно усещане, когато започна да рисувам. Цветовете си идват по един естествен начин. Композицията си идва по естествен начин. Това е резултатът на моята душевност. Тази топлота си идва без да я искам", казва творецът.
Този цитат, който може да бъде определен като артистичен манифест, разкрива есенцията на Маневото творчество - изкуството като доброволен акт на радост и спонтанност, като съзнателен избор за живот в светлина. Топлотата, която той предава е освободена от тежестта на тъмните спомени, отбелязват организаторите.
Добромир Манев не е просто художник в конвенционалния смисъл на думата, посочват още от културния институт. Той е артист, който като че ли пренася богатия си опит от сцената и екрана директно върху платното. Неговият творчески път, започнал в театъра и киното, където изгражда човешки характери чрез емоция и жест, от години се трансформира във визуален наратив, където същите тези емоционални състояния се постигат чрез светлина и колорит. Драматизмът на театралния език е заменен от експресивната мощ на маслената живопис. Подобно на актьора, който влиза в роля, за да преживее чужда съдба, художникът Манев се потапя в своите собствени спомени, за да ги извади на повърхността, да ги пречисти и да им даде нова, живописна форма. Неговото изкуство може да бъде мислено като синтез между абстрактното и фигуративното, където границите се размиват, за да оставят място за най-важното – усещането. Този подход не е случаен, а е пряко следствие от неговия космополитен дух и живот, преминаващ между континенти, култури и стилове.
Уредник на предстоящата експозиция е Пламен Петров, а платната ще останат в галерията в Казанлък до 11 януари 2026 г. Добромир Манев е роден през 1946 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ (днес Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов") в София, където гради успешна кариера в киното и театъра, включително в Младежкия театър. Участва в десетки филмови и театрални продукции, които го превръщат в едно от разпознаваемите лица на българското сценично изкуство. През 90-те години на миналия век, подтикнат от лична потребност и житейски промени, той открива и второто си призвание – живописта. В този нов етап от живота си Манев се премества в САЩ, където започва да рисува и да излага активно. Негови изложби са представяни с успех в Лос Анджелис, Сан Диего, Финикс, Аризона, както и в арт средища в Сан Франциско, където живее в продължение на години.
Творбите му са показвани също и в европейски столици като Париж, където често прекарва време с брат си Никола Манев, и Рим. Въпреки че днес е истински гражданин на света, който разпределя времето си между Сан Франциско, Париж и България, той остава дълбоко свързан с родината си и често черпи вдъхновение от възстановената си къща в село Славейково, Дряновско.