„Когато настъпи демокрацията, започнаха да излизат всеки ден нови вестници. Така и аз започнах да купувам първите им броеве. В последствие се оказа, че не всички първи броеве идват в Кюстендил. Примерно, в. „Демокрация“ в Кюстендил дойде едва с третия си брой. Тогава реших да взимам по един екземпляр от издание“, разказва как започнала страстта му Атанасов.
Той разказа, че дори пуснал обява в един от вестниците, в която помолил за съдействие за такива издания от цяла България. „Оказа се, че има няколко човека в България с такова "лудо" хоби. Така и аз започнах да купувам по няколко вестника, за да изпращам и на други колеги, а в замяна – получавах различни издания“, допълни Атанасов.
Днес в неговата колекция има общо 10 200 вестника и списания от 134 различни кътчета от целия свят. Около 3000 броя от тях са първи, юбилейни или специални издания.
„С излизането на списанията започнах да колекционирам и от тях. Много хора започнаха да ми донесат от различни места по света“, разказа още Севделин Атанасов. „Вярно е, че постъпленията в колекцията ми днес са по-малко, но стойността й расте, защото вестниците умират и всичко преминава на електронни издания“, допълни той.
Разказва, че в един момент се получил проблем със съхранението на колекцията, защото всяко местенце в дома му било заето от нея. „Запълних шкафовете, мястото под спалнята, сега колекцията е прибрана в мазето, като се взети мерки, за да бъде опазена“, разказа още той. „Искам да ги спася, като ги даря на някого. Колекцията е изключително ценна, но се оказа, че и в музея в Кюстендил няма къде да бъдат съхранявани“, допълни Атанасов.
Най-старият български вестник, който има в колекцията си е от 1884 година, от Търново – в. „ Клепало“. „Това е и последният му 16 брой, където е отбелязано, че вестникът престава да излиза поради финансови причини. След интересните издания имам и такъв от Санкт Петербург, от 1891 година – „Илюстрована неделя“, на който има невероятна снимка, сакаш направена днес, въпреки, че е от преди 130 години“, разказва колекционерът. Сред любопитните издания, които притежава, е и списание „Деница“ от 1990 година, с главен редактор Иван Вазов.
Атанасов разказва, че ще продължи да развива хобито си и ще се спре едва тогава, когато намери издание от всяка една страна по света.