Хората от региона на Плевен са пример, че България има гражданско общество като в останалата част на Европейския съюз, каза генералният директор на БТА

Хората от региона на Плевен са пример, че България има гражданско общество като в останалата част на Европейския съюз. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев при откриването на регионалната конференция в Плевен по проект „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който Агенцията изпълнява с подкрепа от Европейската комисия (ЕК).
Вълчев припомни, че Плевен е част от организираните от БТА общи национални и европейски разговори благодарение на открития за първи път Национален пресклуб в града преди 12 години - на 16 април 2013 г.,  по инициатива на тогавашния генерален директор Максим Минчев, като през годините от втората половина на миналия век до наши дни като кореспонденти на агенцията работят седем души - Димитър Мустакерски, Кръстю Марков, Николай Стоев, Радослав Милтенов и Малин Решовски и настоящите двама кореспонденти от 2024 г. - Елина Кюркчиева и Юрий Конов.
За последните 4 години БТА утрои националните си пресклубове и съхрани и разви отворените през предишните 18 години 14 пресклуба, като в момента БТА има открити общо 42 национални пресклуба, които са и кореспондентски бюра на националната информационна агенция на България. Благодарение на националните пресклубове на БТА повече българи от всички тези места в България и в чужбина са част от общите национални и европейски разговори, каза още Вълчев. 
По думите му проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС.
„Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос“, заяви генералният директор.
Той постави акцент и за приноса на Плевен в ЕС. По думите му с протестите си по повод катастрофата между тежкотоварен камион и лек автомобил на 31 март в местността Хумата край Телиш, при която загина 12-годишната Сияна, хората от региона на Плевен са пример, че България има гражданско общество като в останалата част на ЕС. На протеста в Плевен на 4 април и последният протест преди четири дни в Телиш, подкрепен от протести в цялата страна, гражданите отново поискаха незабавни и с ясен график и отговорни лица основни ремонти на конкретни пътища с нов асфалт, обезопасителни съоръжения, маркировка и качествена сигнализация, ограничения за тежкотоварния трафик с ясни регламентирани отбивки за почивка на водачите на тежкотоварни камиони, промяна и в закона с по-строги наказания за шофьорите при нарушения. В отговор Министерският съвет веднага взе решение за обезопасяване на 36 критични пътни участъка в страната. 
„Въпреки болката от загубата на човешки животи, трябва да отбележим, че гражданското общество с активността си като в другите европейски демокрации - последно с протестите тръгнали от Плевенско и в цяла България срещу лошите пътища и нарушенията на пътните правила, дават положителен резултат“, добави Вълчев. 
Той посочи още, че по данни на Министерството на вътрешните работи загиналите по пътищата на България при пътнотранспортни произшествия от 1990 г. до 2024 г. са намалели повече от три пъти - от 1 567 души през 1990 г. през 2009 г. две години след влизането на България в ЕС за първи път падат под 1000 души на 901 души, а през 2024 г. вече са 478 души. 
Според данни на ЕК България е сред първите седем страни в ЕС, постигнали значителен напредък в намаляването на смъртните случаи по пътищата през 2024 г. - 24 на сто по-малко (първи са Литва и Полша с 35 на сто, следвани от Естония и Словения с 33 на сто, Белгия с 32 на сто и Дания с 27 на сто), като спадът в България трайно е над 20 процента от 2019 г. насам.
„Това е още далеч от средната стойност за ЕС - 44 смъртни случая по пътищата на милион жители, защото в България е 74 на един милион (в Румъния е 77 на един милион), но трябва да помним откъде тръгна България преди да поеме към обединена Европа. Както трябва да помним и откъде тръгна България със състоянието на пътищата си преди да влезе в ЕС. Намаляването на жертвите по пътя - макар и недостатъчно - е и благодарение на инвестициите в нови пътища и най-вече в магистрали, от които съществена част са и с пари от общите фондове на ЕС“, заяви генералният директор на БТА. 
Той добави, че по данни на ЕК от 2020 г. най-малко са жертвите по магистралите - 9 на сто, най-голям дял от хората загиват на селски пътища - 53 на сто (по предварителни данни на ЕК за 2024 г. 52 на сто), а жертвите в градски райони са 38 на сто.
По думите му обаче напредъкът в строителството на магистрали е бавен и затова протестиращото гражданско общество е право. „Стига да припомним, че първата копка на автомагистрала “Хемус” е на 4.10.1974 г. и за 15 години през социализма стигна през Витиня до Правец, но 35 години през демокрацията не стигна до Плевен.  Автопаркът в България остава стар - също фактор за много катастрофи и очевидно са нужни насърчения за подмяната и с нови коли.  БТА даде пример със своите нови 30 електроавтомобила, които се използват от репортерите в София и кореспондентите в цялата страна“, заяви Вълчев. 
По повод отбелязването на 146 години от приемането на Търновската конституция от Учредителното народно събрание в Търново той заяви, че трябва да се отбележи още нещо, за което са прави протестиращите в Плевенско след смъртта на Сияна - законите и другите правила трябва да се спазват.