Националната художествена академия (НХА) е магическо място, където се потапяш в шарена среда на миризми, идеи, възгледи, теории. Завърта те калейдоскоп от сензорни и нервни усещания, радостен си, че си допуснат най-сетне в тази мечтана среда, в тази мизерна красота, в тази умна страстна говорилня, в този хъб на можения, страсти, хумор, поезия, голи модели, карти, футбол и много рисуване. Това каза в пресклуба на БТА в Русе Еслица Попова - директор на Художествената галерия в крайдунавския град, по време на представянето на февруарския брой на списание ЛИК "130 години висше образование по изобразително изкуство".
По думите й в НХА срещаш и легендарни персонажи, които още не знаеш, че са легендарни, но се оказва, че ще бъдат.
"За мен, малката Еслица, Академията е витата стълба, където баща ми Петър Попов и Джурлата (Георги Баев -б.р.) са гледали виртуозните рисунки на Илия Бешков, приказките на Николай Райнов, заедно с неговата „История на изкуството" с първото издание, подвързано в избелял син памучен плат. Тя е всички художници, които обичам и с които се забавлявам - и с хората, и с работите им. Това бе мечта и стремеж да попадна там, както някои мечтаят да отидат на тропически остров или да живеят в чужбина. За мен НХА беше невъзможната чужбина, която концентрира всички удоволствия - интелектуални, занаятчийски и ежедневни, физически, даже физиологически", каза още Попова, която е завършила НХА през 1991 г. със специалност "Живопис", в класа на Светлин Русев.
По думите й, когато я приели, "живеехме мизерно по тавани под наем, миехме се в Академията, ядяхме в мензата на Университета, рисувахме много, ателието бе нашият топъл дом, а коридорът и дворът - терен за футбол, срещи, запознанства".
"Там прекарвахме времето си - рисувахме, играехме карти, сред постановките голите модели пишеха резултата, пак рисувахме, спорехме, политизирахме се, срещахме лъчезарните усмивки на Найден Петков и Андрей Даниел по коридорите, където ритахме топка сред класическите гипсови копия, виждахме утопичните светове на Иван Кирков, раждахме децата си, пораствахме социално, защитавахме политически позиции - например хлорните обгазявания в Русе. Застанахме зад професора си, когато искаха да го изключат от Академията заради защитата на Русе, искахме да изключат и нас. И всичко това потопено в миризмата на терпентин", припомни си Попова.
Тя разказа още, че дори и огнярите на парното в НХА са били вечните кандидат-студенти.
"В НХА избистряхме възгледи, формирахме база за търсения, пакет умения и знания, поведения за развитие - както за студентите, така и за преподавателите. Бъркахме в торбата с кокали на Кръстю Чоканов по пластична анатомия, откривахме магията на живописта, на мисълта, на графиката с Катя Костова и Петър Чуклев, създавахме движения, позиции, защити, приятелства за цял живот. Учехме се уж структурирано на това, което остана в мен, най важното: "Колежке, казваш да, да и си правиш каквото си знаеш". Това е корекция по време на урок по композиция от Светлин Русев, изречена под нос. Пожелавам това място - Художествената академия, никога да не загуби своята магичност", каза още Еслица Попова.