Книгата "Визуализирайки Божественото" от проф. д-р Ростислава Тодорова-Енчева ще бъде представена в Шумен този следобед


Двутомникът "Визуализирайки Божественото" от проф. д-р Ростислава Тодорова-Енчева ще бъде представен в Шумен в Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров" този следобед, съобщиха от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Проф. Емануел Мутафов от Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките ще представи книгата пред публика, добавиха от висшето училище.
Проф. Мутафов каза за БТА, че проф. Ростислава Тодорова-Енчева е завършила специалност "Педагогика" и след това "Богословие". "Тя се занимаваше с педагогика на изобразителното изкуство. Нейната дисертация беше впечатляваща, тъй като се занимава с проблемите на иконната перспектива. В тази дисертация тя излага основните си интереси, които по-късно продължи да развива", съобщи той.
Проф. Мустафов подчерта, че проф. Ростислава Тодорова-Енчева е била по думите му един много талантлив, чист и високо морален човек, който въпреки че не е доживял до 50 години, е направил много за науката и за Шумен. Той коментира, че се е запознал с проф. Тодорова-Енчева на лятно училище, спонсорирано от американската фондация на Джон Пол Гети през 2012 г. в Истанбул.
"Тя там представи своите идеи и първоначална работа за божественото сияние, което се нарича мандорла. След това продължи да се занимава основно с тази тема, която се превърна в книга, за съжаление посмъртно", отбеляза проф. Мутафов.
Книгата е една, но тъй като е близо 1000 страници, е разделена в два тома, за да може да бъде с меки корици и подвързана. Тя има единна структура от 5 глави. Във втория том е заключението, библиографията и целият албум. Когато читателят чете за изображения, той винаги трябва да прави справки във втория том, допълни проф. Мутафов.
Това е първото по рода си  задълбочено изследване на славата божия, така наречената мандорла като феномен в изкуството, обобщи той. "Написана е с изключителна широта, с големи познания въобще по религии, не само по християнство, защото тук се намесват и будизмът и гръко-римският пантеон, правят се много препратки. Основното, което е принос на проф. Ростислава Тодорова-Енчева, е, че тя разделя това изображение на предисихастко, исихастко и постисихастко, като свързва това сияние с така наречената таворска светлина. Всеки един модел, който се наблюдава в изкуството и е открит от авторката, се поставя в диахронния богословски контекст", каза проф. Мутафов.
Както БТА съобщи, в двадесет и осмият брой на "Златоструй", годишника на Дружеството на шуменските писатели "Иван Пейчев", бяха поместени три некролога: на изявения познавач на живописта, художник и изкуствовед проф. Ростислава Тодорова-Енчева, на Антонин Горчев - автор на химна на Шумен и на художничката Мария Пеева, която беше съратник в оформлението на "Златоструй".

Плевен

В Плевен се планира информационна кампания сред учениците с цел превенция на хазартната зависимост

В Плевен се планира информационна кампания сред учениците в гимназиите с цел превенция на хазартната зависимост. Това съобщи председателят на...

Шумен

Отборът на шуменското Девето основно училище „Панайот Волов“ спечели купа „Юлиян Манзаров” в Ловеч

Отборът на Девето основно училище „Панайот Волов“ в Шумен спечели първото място в националния турнир на младежките противопожарни отряди „Млад...

Смолян

Родопският драматичен театър в Смолян започна репетиции по новия детски спектакъл „Снежанка и седемте джуджета“

Родопският драматичен театър „Николай Хайтов“ в Смолян започна работа по нов спектакъл за деца – „Снежанка и седемте джуджета“, съобщиха...

Варна

Фестивалът „Варненско лято“ е сърцето на културния живот на града, каза зам.-кметът София Колева

Международният музикален фестивал „Варненско лято“, който през тази година навърши 100 години, е сърцето на културния живот на града, каза...

Варна

Фестивалът „Варненско лято“ оказва влияние върху българската културна идентичност, каза доц. Георги Лозанов

Варна поначало е фестивален град, а мегафестивалът „Варненско лято“ вече отдавна е оказал върху българската културна идентичност в национален план....

Перник

Икони от XVIII- XIX век, открити в кориците на старопечатна книга, показаха в Държавния архив в Перник

Икони, датирани вероятно от края на XVIII или началото на XIX век, открити при реставрацията на старопечатна богослужебна книга от...