Кристо и Жан-Клод обусловиха и духа на бъдещето, каза Александър Дойчинов, директор на Националната художествена гимназия в Сливен

Христо Явашев-Кристо и Жан-Клод обусловиха и духа на бъдещето, каза Александър Дойчинов, директор на Националната художествена гимназия "Димитър Добрович" в Сливен, в Националния прес клуб на БТА в града. Той гостува за представянето на юнския брой на списание ЛИК. Събитието се проведе едновременно в Центъра „Кристо и Жан-Клод" в Габрово, в зала „МаксиМ“ на БТА в София. С видеовръзка се включиха и националните пресклубове на агенцията в страната и чужбина. 
„Има ли значение как гледам аз на мястото на Кристо и Жан-Клод в световната история на изкуството? Важно е как гледа светът – а светът им е отредил място на звезди с бъдеще“, каза Дойчинов. По думите му Кристо и Жан-Клод олицетворяват нов тип монументалност, отговаряща на духа на съвременната епоха. 
За Дойчинов революционността им не се изчерпва само с изкуството. „Тандемът Кристо и Жан-Клод се изучава в Харвард като бизнес модел. Жан-Клод не е просто муза – тя е муза с икономическо образование. Тя разчиства пътя около него и осигурява условията идеите да се реализират“-
Директорът Националната художествена гимназия в Сливен разказа личен спомен. „Като студент за мен Кристо беше мит. В началото дори не знаех – истински ли е, или измислен. Оказа се съвсем реален – състудент на мои преподаватели. Не са го разбирали тогава, не го разбират и днес“, каза Дойчинов.
По думите му, за да се разбере причината, поради която Кристо не се е завърнал в България, трябва да се види как други режими по света третират хора, които със самото си величие ги компрометират. „Свободата е тънка граница – и се отвоюва ежедневно. Ако не го проумеем, ще търпим регрес“.
На въпроса какво могат да научат младите от Кристо и Жан-Клод, Дойчинов отбеляза: „Могат да научат всичко. Тези хора, въпреки световната си слава, не спираха да проектират бъдещите си произведения. Обясняваха ги първо на себе си, после на света. След това намираха начин да финансират проекта и го реализираха. Това е пътят, който всеки творец трябва да извърви“.
Относно състоянието на съвременното българско изкуство той посочи, че технологичната революция поставя предизвикателства пред всички визуални артисти – независимо дали използват молив, компютър или концептуален подход. „Традиционното изобразително изкуство драматично променя своето място. Винаги се питам – къде ще намерим пирон в космическия кораб, за да окачим картинка.“
„За мен Жан-Клод и Кристо са сбъднати един в друг“, допълни Александър Дойчинов.