Гостите и участниците в празничното събитие се насладиха на вкусни ястия, приготвени по автентични рецепти на нашите баби. Домакините от читалището в Осенец показаха характерното за капанското село къдраво сладко. „Приготвя се като разточените кори се навиват една по една на много тънка точилка. Режат се на малки парчета и след като се опекат се заливат с маджун, приготвен от захарно цвекло“, разкри пред БТА тайната за типичния капански десерт Величка Досева. На щанда на домакините имаше още пълнени сухи чушки - раки и лозови сарми, гюзлеми - също традиционни капански ястия, пържени козуначени филийки, палачинкова торта, домашен кашкавал, солена торта.
Традиционните ястия, приготвени от членовете на Народно читалище „Напредък 1895“ в Дряновец се преплитаха с новаторски идеи. На кулинарната им трапеза имаше баници, питки, карталачета с маджун и качамак, поднесен в глинено гърне. Майсторите на домашни гозби от разградското село бяха приготвили още баница в кексова форма, целувки с кафява захар и козе мляко с чия.
Ценителите на кулинарията от Народно читалище „Съзнание 1963“ в Просторно бяха приготвили питка, сладка баница с пълнеж, тутманик със сирене, кекс.
Гостите на кулинарния фестивал похапнаха и традиционни ястия от турската кухня. „Нашите кулинарни изкушения са чий кюфте - вегетариански кюфтета, направени от булгур, лук и подправки, както и един от най-хубавите класически турски десерти - ашуре. Съставките му са варено жито, ядки, сушени и пресни плодове, маджун“, каза Хафизе Басри от Народно читалище „Делиорман 2014“ в Разград.
Със свои кулинарни изкушения във фестивала се включиха и ученици от Професионалната гимназия по икономика ,,Робер Шуман“ в Разград. Те бяха сготвили и подредили на щанда си кюфтета от киноа, шницели от червена леща, бонбони с овесени ядки и фурми, пълнозърнеста питка с магданоз и чесън. На място пък Радостина, Алейна, Онур и Александър приготвяха пухкави бухтички и бонбони.
Жителите и гостите на Осенец усетиха аромата и сладостта и на традиционните специалитети, представени от гостите от Народно читалище „Стефан Караджа 1941“ в тервелското село Зърнево. „Ако не сте яли кешкек, време е да си го приготвите. Съставките му са пилешко месо и жито. Приготвянето на ястието е трудоемко, но си заслужава, а за да стане на хомогенна смес, кешкекът трябва да се трие със специален дървен чук“, разказа председателката на читалището Пенка Райчева. За участие в кулинарния фестивал представителите на читалището бяха донесли още баклави, милинки, колачи с лук и сирене, меденки с петмез от дини.
Сладък суджук с маджун и орехи, пестил и каша от маджун, рачел с тиква бяха сред блюдата на отбора на поколенията от Ветово, Русенско. „Имаме корени от капанския край, майка ми е от Костанденец и това ни провокира да се включим в празника с типични капански ястия“, обясни Раделина Недева. Сред специалитетите, приготвени от баба, майка и дъщеря бяха още сусамови бонбони, курабии с маджун, баница с лопуш, ястие с месо от диво прасе и гъби. По думите ѝ участието им във фестивала е провокирано и от заглавието „Аромат на миналото, вкус на бъдещето“. „Нашите гозби са един преход от миналото към бъдещето. Представените ни, например, курабии са два вида - такива, каквито ги правеха едно време нашите баби, и в по-нов вид“, добави Недева.
Кулинарните изкушения на майсторите на ароматните гозби бяха оценявани от жури в няколко категории – автентично ястие, с модерен прочит и най-добре аранжирана маса. След оценяването им всички присъстващи имаха възможност да опитат от вкусните изкушения срещу символична цена.
Събитието беше съпътствано с изложба на детски рисунки на тема „С четка в ръка да нарисувам чудеса”. По повод наближаващата жътва специален кът пренасяше участници и гости на фестивала в миналото. „Показали сме уредите, които се използвали в миналото по време на жътва, както и традиционни храни, приготвени в този най-важен и натоварен период от годината", заяви председателят на читалището. Всеки имаше възможност и да си опита от „елексира”, който уморените жътвари са пиели вместо вода – сладко-киселата течност, направен от мед, вода и оцет, както и от студения таратор.
През целия ден площадът в селото беше огласен с автентични песни и танци в изпълнение на фолклорни групи от читалищата-участници във фестивала.