Културните институции на Смолян водят началото си от читалище „Христо Ботев - 1871“, посочи председателят Иван Иванов

Основните културни институции на днешен Смолян са започнали дейността си от читалище „Христо Ботев - 1871“. Това заяви председателят на читалището Иван Иванов на представяне на новия брой на списание ЛИК в националния пресклуб на БТА в Смолян. Представянето бе с участието на Костадин Илчев, ръководител и основател на оркестър „101 каба гайди“, вписан в листата с живи човешки съкровища; известната гайдарка Красимира Чуртова; преподавателките в детската музикална школа Мария Марковска и Здравка Субашиева; координаторът на Регионалния академичен център на БАН Момчил Караиванов и фотографът Сашо Сарандалиев.
Народно читалище (НЧ) „Христо Ботев“, което тази година отбелязва 155-годишнината си, е най-голямото в страната с 64 действащи състава, посочи председателят.
То е едно от читалищата в Смолянско, изиграли роля за съхраняването на българската култура и свободолюбив дух десетилетия преди Освобождението на Родопите, бе посочено при представянето. Стиховете „Мила родино“ са били химн на читалището, преди да станат химн на България, допълни председателят. От НЧ „Христо Ботев 1871“ водят началото си Регионалният исторически музей, Регионалната библиотека, Художествената галерия, Родопският драматичен театър, ансамбъл „Родопа“, Клубът на дейците на културата и др. През последните години тече и обратната тенденция, в читалищните редици се включват емблематични фолклорни музиканти и формации. Сред съставите на читалището са „101 каба гайди“, музиканти и ръководители от закрития Детско-юношески ансамбъл в Смолян.
Инициативата за вписване на българската гайда в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО е дело на родопчани, допълни Иван Иванов. Той открои заслугата на Таня Марева, историк и бивш директор на РИМ – Смолян, доц. Ангел Янков и доц. Наталия Рашева за подготовката на документацията около номинацията на българската гайда.
Интересът към родопската каба гайда многократно се увеличи, след явяването на „101 каба гайди“ на изпълнението за „Рекордите на Гинес“ в зала 1 на НДК, коментира Костадин Илчев. Според него много млади хора избират да се учат да свирят на каба гайда. Филиал на „101 каба гайди“ има дори отвъд океана, смолянски гайдари продължават традицията в Ню Йорк. Заслужено българската гайда бе вписана в листата на ЮНЕСКО, смята Костадин Илчев. Според него без родопската каба гайда няма живот, нейната музика ни съпътства и в най-щастливите, и в най-тъжните ни моменти.
Каба гайда звучи не само в Космоса, но и на много места по света, достигайки до САЩ, Япония, Австралия, заяви Красимира Чуртова. Тя е ръководител на детска гайдарска школа в читалище „Христо Ботев“, водена от идеята да се запази чистота на гайдарското звучене в Родопите, чисто стилово. Гайдарската школа вече носи името на известния изпълнител на каба гайда от Гела Михаил Калфов, а женският гайдарски състав е наречен на Гайдаджи Чока – жена гайдарка, живяла преди век и половина в Стойките.
Според Чуртова гайдарската традиция в Смолян е жива, все повече деца и млади хора се учат да свирят на знаковия за Родопите музикален инструмент. Във всички трудни времена България е преминавала и оцелявала благодарение на фолклора, на вярата, на българското училище и читалище, заяви Красимира Чуртова.
Хиляди ученици са преминали през музикалната школа на читалището, информира Здравка Субашиева. Тя преподава вече 60 години акордеон на няколко поколения смолянски музиканти. Субашиева се надява дейността на школата да бъде продължена от някои от възпитаниците й, завършили музикално училище или академия. Мнозина от музикантите, тръгнали от Детската музикална школа в Смолян, не са привлечени от работата на читалищни преподаватели на минимална заплата. Сред дългогодишните педагози в школата е и пианистката Мария Марковска. Наред с ученици, в школата напоследък постъпват и курсисти над 40 г., допълни Субашиева.
Всички събития, концерти и изяви на читалището през последните 20 години се заснемат във фотографски и видео архив, информира Сашо Сарандалиев. Той припомни, че в НЧ „Христо Ботев“ бе открит музей на фотографското и кино движението в Смолян. В архива на създадения преди 60 г. кино-фото клуб „Орфей“ са запазени над 140 заснети филма, за които читалището очаква помощ от държавата, за да се осигури финансиране за тяхната дигитализация.
Регионалният академичен център на БАН в Смолян има изключително добро взаимодействие с читалището, коментира д-р инж. Момчил Караиванов, координатор на центъра. Той припомни, че преди 5 години акад. Генадий Маклаков, който е работил към Института за космически изследвания, е извършил изследване и измерване с апаратура на влиянието на родопската каба гайда върху човешкия организъм. Резултатите показват, че освен чисто емоционалното въздействие, слушането на каба гайда играе изключително позитивно влияние върху човешкия организъм, допълни инж. Караиванов. Според него популяризирането на каба гайдата и на Родопите изисква цялостна политика.