Най-важното влияние върху оздравителния процес на организма има собствената имунна система, затова антибиотиците не трябва да се използват прибързано. Вредите от антибиотиците многократно могат да надхвърлят ползите и да се проявят дори месеци след спирането на терапията. Тези изводи бяха представени от лекари на научен симпозиум "Антибиотичната терапия – медал с две страни", който се проведе в сградата на Университетската многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) в Бургас.
Два месеца след прием на антибиотик може да се изявят страничните ефекти, каза д-р Димитър Рибов, специалист по вътрешни болести и клинична хематология към УМБАЛ-Бургас. По думите му най-честото усложнение е чревната дисбиоза, но в неговата практика е регистрирал и салмонелен сепсис.
Д-р Калина Цанкова, завеждащ Микробиологичната лаборатория в болницата каза, че загубата на полезни бактерии започва още от втория ден на антибиотичното лечение. Нормалната флора може да не се възстанови до 180-ия ден. "В УМБАЛ-Бургас вече все по-често се срещаме с щамове, резистентни на широкоспектърни антибиотици. Порочната практика на клиничните пътеки пациентът да се излекува възможно най-бързо, създава резистентни бактерии, каза микробиолъгът и призова колегите си "да гледат на антибиотиците като на ресурс, който се изчерпва, а не като на средство за постигане на бърз ефект".
Началникът на Отделението по нефрология към УМБАЛ-Бургас д-р Златина Миринчева представи клиничен случай на пациент, приет след урологична операция в друга болница с неповлияваща се 14 дни температура, болки, начална бъбречна недостатъчност и насложена инфекция въпреки приема на множество антибиотици.
"Дори краткият прием на антибиотици може да причини специфичен колит, който да бъде дори и животозастрашаващо състояние. След пандемията COVID -19 случаите на този колит се увеличиха, каза д-р Иван Йотов, специалист по инфекциозни болести и като причина за това посочи безогледната употреба на антибиотици по време на пандемията. "Което се дължеше на непознаването на вируса и на множеството схеми за лечение, включващи различни антибиотични комбинации, изготвени дори от научни медицински звена“, заяви д-р Йотов.
За приема на антибиотици и прекаляването на употребата им в ранна детска възраст, говори д-р Цветелина Григорова, специалист по "Уши, нос, гърло". Всеки родител познава т.нар. "цикъл на детската градина", в който детето в продължение на два-три месеца може да изпие няколко различни антибиотика, каза тя. Антибиотиците са най-използваните лекарства при бебета и малки деца и тепърва ще се сблъскваме с негативното им влияние върху чревния микробиом и имунитета, който ще формират като възрастни. По думите на д-р Цветелина Григорова изследване върху два милиона деца доказва, че при прекомерната употреба на антибиотици два пъти нараства рискът от астма, със 75 процента - рискът от ювенилен идиопатичен артрит и алергичен риноконюнктивит, с близо 40 процента - хранителните алергии и атопичният дерматит.
Медиците се обединиха около мнението, че към всеки пациент и неговата имунна система следва да се подхожда индивидуално, защото универсални антибиотици и пробиотици не съществуват, както и това, че здравето на чревния микробиом е от съществено значение за здравето на целия организъм, а въздържането от употребата на антибиотик в много случаи може да изиграе положителна роля.