Липсата на приемни родители остава дългогодишен проблем у нас, посочват от Националната асоциация за приемна грижа

Недостигът на приемни родители в страната продължава да е сериозен проблем, който съществува от години. Това заяви в Ямбол Александър Миланов от екипа на Националната асоциация за приемна грижа, които организираха дискусия и обучение по темата в града. Представени бяха и истински истории.
В Ямбол приемните семейства са 20. В София те са 29, а са нужни поне 400, даде пример Миланов. „Ние като общество трябва да си дадем сметка, че ако не осигурим достатъчно приемни родители, ще пълним домовете за деца. А това е много по-скъпо, както като финанси и пари, така и като ефект за обществото“, посочи Миланов. 
Според него предизвикателствата за приемната грижа са много, като част от тях са и обществени предразсъдъци. „Първо трябва да спрем да гледаме на приемните родители като на едни печалбари, които гледат деца срещу пари. Никой не е в обувките нито на децата в приемна грижа, нито на самите приемни родители, за да знаят колко тежка е тази цена“, каза Александър Миланов.
„Второ голямо предизвикателство е обществото да спре да отхвърля децата в приемни семейства. Абсолютен факт е, че ние срещаме проблеми в детските градини, в училищата, със здравните власти и т.н. Някак си се смята, че едно дете като отиде в приемно семейство, то видите ли, е ремонтирано, поправено и няма никакви проблеми“, допълни експертът от Националната асоциация за приемна грижа.
Около 1500 са приемните семейства у нас, но в 500 от тях няма настанени деца. Това е друг голям феномен, посочи още Миланов. По думите му не всички деца, нуждаещи се от грижа, намират подходящ дом. Най-трудно се осигуряват семейства за по-големи деца, за тинейджъри и за деца с увреждания. „Най-неисканите деца са тийнейджърите, макар че и те имат нужда от грижа, както и децата с увреждания“, подчерта той.
Гинка Илиева, която също е част от екипа на Асоциацията, от 16 години е и приемен родител. Според нея трудностите са сходни в цялата страна. „Трудно намираме приемни семейства за деца с увреждания, за тийнейджъри и за деца с девиантно поведение. Не бих казала, че децата не са лоши – те просто минават през своето страдание. В повечето случаи това са малтретирани деца“, каза Илиева.
Тя допълни, че любовта и грижата на приемните родители са ключови за възстановяването на децата, а семейството осигурява много по-добра среда от центровете за настаняване от семеен тип. Илиева разказа, че първото дете, което е било настанено в нейното семейство през 2009 г., днес вече е абитуриентка и студентка. „Чувстваме я като наше дете“, каза тя и призова повече хора да станат приемни родители.