Май и юни са месеците, в които най-често има градушки у нас и това е характерно за климата ни, каза за БТА Красимир Стоев от НИМХ

Май и юни са двата месеца, в които най-често има градушки у нас и това е нормално, характерно за климата на България. Това се месеците, в които обикновено се формират тези мощни купесто-дъждовни облаци, от които пада градушка, каза за БТА главен асистент д-р Красимир Стоев - синоптик в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Образуването на градушка зависи от самата атмосферна циркулация, от състоянието на въздушната маса - тя трябва да е неустойчива, от преминаването на тези атмосферни фронтове - на студени фронтове, обясни синоптикът. Онзи ден това беше клетка в неустойчива въздушна маса, процесите са вътрешномасови или фронтални. Те са два вида, при които може да се наблюдава градушка, докато втория ден, в събота, времето се определяше от циклон и беше по-облачно, с валежи, при такива условия няма как да се формират градушки. Трябва да има слънце - най-малко до обяд, неустойчива въздушна маса, която да започне издигане на такива конвективни процеси, обясни Красимир Стоев, попитан за градушките през последните дни в Нова Загора и Ямбол.
Две са причините, за да има градушки
Причините, за да има градушки, са два вида в България - това са градушки по атмосферен фронт-граница между две въздушни маси, и облаци, които се формират по самия фронт, или вътрешномасови, които се формират вследствие на неустойчива въздушна маса. Това означава, че атмосферният фронт е минал, след него има студен въздух, напича слънце и започват да се издигат, сега в пролетните месеци, тези мощни облаци", поясни главен асистент д-р Красимир Стоев.
Той отбеляза, че градушките в Нова Загора бяха преди циклона и те бяха в неустойчива въздушна маса. "В събота в София цял ден валя и беше хладно, а на изток беше още топло, и там до ранния следобед беше слънчево, имаше температури до 28-29 градуса. Това акумулира издигането на тези мощни облаци, облакът достигна над 17 километра височина - това е много високо. Голяма част от облака е студен и там вече преобладават ледени кристалчета, като облакът се разделя на топла, смесена и студена част. Голяма част от него беше в ледени кристалчета и това спомогна за мощния градоносен процес и за градушките", каза синоптикът от НИМХ. "Самият облак беше много мощен, той първо тръгна северозападно от Стара Загора и се насочи на изток, и в Ямболско удари най-много. Достигна дори и до Бургас, но вече се беше разпаднал като мощност", добави Красимир Стоев.
Как се прогнозират градоносните облаци?
Голямата градушка в София беше на 8 юли през 2024 г., припомни метеорологът от НИМХ, попитан трудно ли се прогнозират градушките. 
Условията за градушки се прогнозират и в общата прогноза, но най-точни са свръхкраткосрочните прогнози, когато на радара се вижда, че се е формирал такъв облак и започва да се следи като процес - дали се издига, и дали има повече ледови кристалчета и падайки надолу, започва много сериозен процес за образуване на град в самия облак, обясни Стоев. Той отбеляза, че условията за градушки могат да се прогнозират от 24 часа или 36 часа по-рано, но точно къде ще е местоположението им е много трудно да се определи. За по-точни прогнози се прави свръхкраткосрочна прогноза, която е до часове.
Изпълнителната агенция "Борба с градушките" обработва градоносните облаци, като вкарва в тях реагент, който да разтопява тези ледени кристалчета и да се намалят размерите на градовите зърна, но това зависи от много условия и къде са намира този облак, каза Красимир Стоев. 
"Градушки са се случвали и ще продължават да се случват, интензивността на явленията може да се промени вследствие на климатичните промени, но не може да се говори, че градушките са зачестили", коментира главен асистент д-р Красимир Стоев от НИМХ. 
Какво представлява градушката?
Градушката е твърд валеж, който се формира от мощни купесто-дъждовни облаци (Cumulonimbus). Градушката се състои от сферични частици или от късчета лед, с размери от 5 до 55 милиметра, а понякога и повече. Градоносните зърна се състоят от прозрачен лед или от редица слоеве прозрачен лед, с дебелина не по-малко от 1 милиметър, редуващи се с полупрозрачни слоеве.
Мощните купесто-дъждовни облаци, предизвикващи градушката, се състоят от водни капки (при температури по-ниски от нула градуса водните капки могат да бъдат в термодинамично неустойчиво преохладено състояние) и ледени кристали. Тези облаци в средните географски ширини могат да достигнат до 16-17 километра височина. Във вертикалното им развитие се отделят три слоя. Първият слой е топъл, вторият слой е преохладен, или смесен, а третият слой е наречен облачна наковалня и в него има само ледени кристали.
За образуването на градов валеж е необходимо: достатъчно количество преохладена течна вода в облака, градови зародиши - замръзнали малки дъждовни капки, или крехки ледени частици, които са конгломерати от кристалчета, както и силни възходящи потоци.