Макет на Трети граничен отряд- Петрич, направен през 1981 г., е показан в Историческия музей в града

Макет на Трети граничен отряд – Петрич, направен през 1981 година, е изложен в Историческия музей в града, разказа пред БТА авторът му 78-годишният Христо Назъров.  По онова време той е бил началник на учебния център към отряда.
През 1988 г. Назъров се пенсионира, през 1989 г. идват промените, а макетът остава неизползваем в сградата на поделението. Близо 40 години след като го изработва, през 2022 г. Назъров го реставрира и обновява. В момента макетът може да се види в Историческия музей в южния град. 
„Това остана нещо като единствен символ на граничните отряди на Петрич, защото вече няма отряд, няма застави, няма граничари, няма го и знамето - това бяха символи. И сега този макет идва като паметник на отряда. Той показва какво е било“, каза за БТА Христо Назъров. Близо 14 месеца той работи по възстановяването на макета. От началото на юли през 2022 г. до 30 август 2023 г. „Можеше и по-рано да стане, но изгубих много време заради липсата на материали. Иначе съм работил по него 220 дни до това положение“, допълни той. 
Макетът е в мащаб 1:20 000, четири метра на шест метра, каза Назъров. До него има и легенда, на която са обозначени българската армия, гръцката армия, границата, планините, населени места, реки, застави и всичко, което е било. 
През 1981 г. десет войници, под ръководството на Назъров, работят 11 пълни месеца по макета, защото са имали краен срок до началото на учебната година през септември. В отряда имаше сбор на командващите гранични войски и на това събитие трябваше да се покаже някаква новост в обучението. И макетът трябваше да стане за сбора, каза Назъров. Всяка година този сбор се провеждаше в различни отряди и се показваше някаква новост. И когато беше ред на нашия отряд да покаже някаква новост – беше макетът. Първо е по-икономично, защото не се късат картни листове, а необходимите за тази повърхност са 96. И това е на един офицер, а на всички става много. А така излиза по-евтино и е по-нагледно с макета, разказа той. 
В предишния си вид е бил облицован с ламперия и е бил в хоризонтално положение, за да може около него да се обикаля, защото офицерите трябва да стигат до всички точки на макета с показалката, посочи бившият началник на учебния център. 
През 1988 г. Христо  Назъров се пенсионира и оставя макета в работно положение. После станаха промените, кражби, други работи. Там беше станало опушено, напрашено, напукано. Много време беше минало, 40 години са доста, каза той. Преди шест години кметът се свързвал с него, за да го попита дали може този макет да се разглоби, за да се изнесе от помещението, разказа Назъров. Състои се от 12 елемента, само се нарязва горната част, където е гипсът, другото се отделя. Отидох и за един ден го разглобих целия, след това го прибрали в таванско помещение в поделението. Там е стоял от 2017 г. до 2022 г., посочи той. 
В последствие местното управление харесва макета и през 2022 г. Назъров започва дейностите по възстановяването му. „Възстановихме какъв е бил, даже малко има подобрения, такива материали тогава нямаше. Тогава пътищата ги бяхме направили от един дунапрен, нарязан на тънки ивички и оцветени с боя за вълна“, посочи той.  
На макета може да се види и тогавашната граница, наричана „кльон“. С такива съоръжения е била цялата южна и цялата западна граница, от Дунав до Черно море. Това беше едно съоръжение не толкова скъпо, обаче много ефективно, каза Назъров. 
Всяка застава е имала своя част, а "кльонът" е бил захранен със слаби токове. Така е можело да се идентифицира в кой участък става нарушение. Може да мине животно, може да мине и човек. Имаше 25 проводника, така че ако мине животно или човек, или трябва да ги опре един до друг, за да си направи дупка и да мине, или да го среже, разказа Назъров. 
Щом се прекъсне дори една жичка или се допре до друга, е имало силен звуков сигнал в заставата и е показвало на апаратурата кой участък е задействан. Един участък е бил около 300 метра. Били са по 20 участъка – 10 в ляв фланг и 10 в десен фланг. Заставата се вдига под тревога и се изнася на границата, разказа бившият началник. Винаги заставите трябваше да имат изпреварващо действие, а там където клюна е близо до границата и няма изпреварващо действие, имаше постоянни гранични наряди, допълни той. 
Някои от селата са оставали зад съоръжението и е имало портали, разказа Христо Назъров. Хората, които са имали работа в града или в останалите населени места, са влизали през портала и са оставяли паспортите си там, докато се върнат.
„И се правеше списък кой минава, и ако някой не се е върнал, значи е избягал през граница. Но тогава местните хора не нарушаваха границата, тя се нарушаваше от такива, които искат различен живот. Тогава по редовен начин не се пускаше и търсеха начин да избягат“, каза Назъров. 
Когато започнал да възстановява макета, бившият началник на учебния център е изчистил всички стари елементи. Старият кльон беше с пирони и конци, тогава нямаше толкова хубави материали, а това сега е почти вечно, каза Назъров. Макетът остава в музея, за да показва и на бъдещите поколения какво е имало някога в държавата, че е било затворено отвсякъде и пак се е живяло по някакъв начин, но нямаше такава свобода, допълни той.