Мариана Чешитева вплита шевици и артефакти в живописни и керамични творби, показани в изложба във Варна

Варненската галерия ‚Графит“ представя самостоятелна изложба на Мариана Чешитева под наслов „Жарава: Нишка през времето“. Авторката интерпретира в живописни творби орнаменти на шевици и вплита в керамични пана артефакти от историята на българския народ, придружавайки ги с подробни текстови описания. 
Чешитева е родопчанка от Смолян, но живее във Варна. По професия е фармацевт, но от малка се вълнува от шевиците и ги изследва. Посещава музеи и археологически обекти в България, откъдето събира информация, разказа тя пред БТА. Приложила е и списък с ползваната от нея библиография, която наброява 250 заглавия.
Нарекла е изложбата „Жарава“, защото въгленчето е символ на продължението на живота на огъня и на семейството, обясни тя, като добави, че фокусът е именно върху приемствеността - как една тънка нишка свързва миналото, настоящето и бъдещето на България, за да запази националната ни идентичност. Обърна внимание, че за повечето включени артефакти е обяснено, че са на над седем хиляди години, но има и един, който е на 1,5 милиона години. Те са от различни краища на България – Караново, Градешница, Лъпица, Балей, има и от Варненския халколитен некропол. 
Първото керамично пано, което прави, е посветено на буквата „А“ в различните азбуки, които се смята, че са „родени“ по нашите земи, обясни авторката. Сред знаците има и фрагменти от глинени съдове, които я съдържат. Според нея тези символи, независимо дали ги наричат руни, праисторическа или дунавска писменост, са знание, което нашите предци са ни предали, и можем да бъдем много щастливи само от факта, че нещо изобщо е стигнало до нас.
На зрителите на изложбата тя обръща внимание на геометрията, математиката и семантиката в шевиците. Картините са първото, което започва да прави като художник любител, а керамиката става нейно изразно средство едва преди три години. Обиколила е много места, откъдето е усвоявала знание за везмото. Казва, че най-често употребяваният символ е соларният в най-различни образи - кръг или кръг с точка, спирала, също и кръст. 
Всички картини, рисувани с акрилна или темперна боя, са базирани на оригинални шевици, като е упоменато точно от кой край са. Много ценна за нея е тази с две птици, почерпена от невестинската риза на баба Николинка от село Гецово, позната по думите й на всички, които се занимават с народно творчество. Тя ги посреща в къщата си, подобна на музей, и им показва всичко, което има, като черпи със своето кисело мляко, разказа Чешитева. 
Друга важна за нея среща е с инж. Лазар Бонгурев, който вижда връзката между везбените мотиви и писмените знаци с бинарните числа. Той обръща текста на „Я, кажи ми, облаче ле бяло“ в елбетица и предизвиква авторката да нарисува цялата песен. Резултатът може да се види в изложбата. 
Сред керамичните произведения на Чешитева има още изображения на капанска престилка с „коло“ (хоро); „дървото на живота“, вдъхновено от чипровски килим; изображение на Орфей, в което има връзки със свещеното число 7, както и фреско със стилизирана шевица от Дупнишко. Една от последните творби на авторката е посветена на най-старото обработено злато в света, което може да се види в музеите във Варна и Добрич. 
Изложбата „Жарава“ ще остане в галерия „Графит“ до 14 ноември.