Моята философия са изчистените форми, които не натоварват, каза пловдивският художник Иван Шишков-Шишо пред БТА

Пловдивският художник Иван Шишков-Шишо открива днес самостоятелна изложба „Балкански колорит в Нормандия“ във Вел-ле-Роз (Veules-les-Roses), Франция.Събитието тази вечер е само на крачка от Атлантическия океан и ще отбележи началото на летния сезон в Ле Пти Гале („Les Ptits Galets“) заедно с концерт за пиано и глас на Стефано Магенцани и акомпанимент на цигуларя Сезар Велев, близък приятел на твореца.
„Най-голямата загадка за мнозина от почитателите на художника Иван Шишков-Шишо е откъде идва привлекателната прелест на картините му. За част от разбирачите това е магията на техния колорит, за други познавачи на натуралната психология – тайната е в екологичната енергия на автора. Трети твърдят, че дискретното им обаяние се дължи на свободната игра между пространствата, които обитава душата му“, казва Румен Леонидов. По думите му и в трите мнения има по нещо вярно.
В интервю за БТА Иван Шишков-Шишо, който „отскочи“ до Марс, за да го превърне в цветен парк, говори за новата си изложба -  експозиция от специално замислени морски пейзажи, но също така и за живота, за изкуството, за Марс и за неиздадените стихове.
Преди време казахте за себе си, че нямате претенции да сте художник, но както Румен Леонидов отбеляза, най-неочаквано и някак мълчаливо преминахте от прекрасната проза на плаката към празничната поезия на живописта. Как се случи този преход? 
- Да, това е констатация на моя много свиден приятел Румен Леонидов, която той написа в предговор за една от първите ми изложби. Аз съм завършил „Плакат и графичен дизайн“ и поне 20-30 години съм правил само това. Даже имах една малка фирма, която се занимаваше с полиграфия и дигитален печат и това ми беше основната работа. В един момент започнах да правя живопис за удоволствие. Беше ми като хоби и не се взимах насериозно изобщо. Докато не направих десетина изложби, които впоследствие станаха тридесет и започнах да изнасям извън страната в Париж, Берлин, Дюселдорф... И лека-полека натрупах някакво самочувствие. Започнах да получавам номинации и награди по биеналета и изложби и неусетно това, което при мен беше несериозно, си стана основна професия.
Можем ли да кажем, че тази конкретика и изчистените линии в картините Ви е наследство от графичния дизайн? 
- Да, това е отпечатък от "плакатното мислине". Когато аз завърших през 1978 г., нямаше дигитален печат, нямаше офсетов печат. Всичко се правеше на ситопечат, където цветовете са много ограничени. С два-три цвята трябва да направиш плакат с изображение, с вид, с всичко. Много рядко си позволявахме да правим плакати с повече цветове, защото беше много трудно за отпечатване. И когато за първи път отидох на Световното биенале във Варшава, което тогава беше най-голямото биенале в света, единствените плакати на ситопечат бяха българските. Всичко друго беше на офсет. Така че оттам това плакатно мислене да се изчистват формите, цвят по цвят, ми остана като формула и в живописта. 
В пейзажите Ви много рядко виждаме хора. Има къщи, църкви, сини дървета, оранжеви морета и други пъстри неща, но няма хора. Защо това е така? 
- Това също е голям отпечатък от плаката - изчистването. Аз даже си ги наричам „безлюдни пейзажи“, защото ако погледнем старите майстори, всички правят една много болезнена конкретика с хора, които работят по полето, по селата и това нещо, тази бъбривост при мен я няма. Моята философия е изчистване на формите без никакви детайли, които да натоварват. Според мен основната мисъл трябва да се усети, без да те натоварва с дреболии.
Известен сте с организирането на Вашите Олимпийски игри и Хайдушки олимпиади по време на пандемията от КОВИД-19. Коя обаче беше най-сложната дисциплина през годините за Шишо? 
- Най-сложната дисциплина, ако трябва да бъда сериозен, остана дисциплината за съхраняване на приятелствата. Защото в това време, в което живеем, се оказа, че много трудно се съхраняват приятелства, още повече старите, дългогодишните. Мисленето на хората много се промени. Самите ние се променихме. И оттам започнаха и конфликтите и така един по един започнах да си ги отсявам. Не само аз, други мои приятели също, при които го има този, както го наричам „синдром“, при който ти остават само проверените приятелства в годините. Защото приятелството в крайна сметка не е само да седнем на една маса, за да се нахраним заедно. То е, когато имаш нужда от нещо конкретно, и тогава си личат кои са ти приятели, и кои не. 
Вашите изложби са свързани със спомени от пътуванията Ви по света – Санторини, Франция, Мароко...В пандемичната 2020 г. Вие обаче решихте да „отскочите“ до Марс и да го превърнете в цветен парк. „Парковете на Марс“ ли е най-различна от изложбите на Шишо, който познаваме?
- В един такъв момент, когато си затворен, капсулиран, ти трябва да си намериш някакъв отдушник, някакъв комин да изпушиш. И тогава ми хрумна тази идея, марсианската, която завърши с една изложба, наистина много различна от останалите. Изключително различна. Аз оттогава по никакъв начин не съм повтарял картини на тази тематика. Тя си остана като някакъв момент, някакъв етап, през който просто съм минал. Такъв е бил периодът, такова ми е било мисленето. И сега, като ги гледам тези работи, те никак не са лоши, но са много различни. Не са като мои работи, когато ги сравня с другите. Именно защото другите са свързани с конкретни места и обекти, където съм ходил. И усещането е точно за този обект.
Темата за Марс е измислена. Видях в интернет какво представлява планетата – камъни, разхвърлени безразборно. От там ми дойде идеята, че ако ги оцветя, може да се получи някаква композиция. Естествено, аз сам подредих камъните, няма нищо конкретно от Марс, просто чиста комбинаторика – да подредиш някакви предмети, да ги отцветиш и да си направиш композиция. И така се получи тази изложба.
Румен Леонидов казва за Вас: „Седем минути престой пред която и да е работа на Шишков, е по-състоятелно от което и да е 70 минутно шоу. Това не са художествени картини, това са поетични състояния на надсъзнанието, ослепено при поредното прераждане“. Поет или художник е Иван Шишков-Шишо?
- Аз съм и двете. Пиша стихове, но никога не съм ги публикувал, даже не съм ги чел на никого, защото се срамувам. То е нещо като вътрешна потребност, която имаш, обикновено когато си сам и изпаднеш в едно особено състояние на духа. Това ми се е случвало след моя втори развод, когато заживях в една мансарда в центъра на Пловдив. Тогава пет години ми минаха като в студентските години – така ги изживях с моите приятели. Бях свободен, нямах семейни ангажименти освен да се виждам с детето. Оставаше време и да рисувам, и да си пиша стихове. Съвсем скоро попаднах на една чанта, в която съм си събирал разни рисунки и в нея намерих 4-5 тетрадки със стихове, които може би са смешни, но са много лични. Всички те са душевни неща, които ти идват отвътре. Не знаеш хубави ли са, лоши ли са, само че не стават за издаване. 
Разкажете за изложбата „Балкански колорит в Нормандия“, която се открива днес. 
- Това е втората изложба, озаглавена така. Първата беше в центъра на Париж, близо до Айфеловата кула и галеристката тогава, виждайки моите работи, й даде това име – „Балкански колорит“. Сега е „Балкански колорит в Нормандия“. Цялото събитие, както аз си го наричам „малката филибелийска аполония“,  е по идея на моя добър приятел от детството - Сезар Велев, който е един прекрасен пловдивски цигулар и професор в Парижката консерватория. Той редовно прави благотворителни класически концерти в своя  имот, старинен замък, служил по времето на Втората световна война за щаб на немската армия. Така му хрумнала идеята да осъществим един вернисаж на морска тематика с концерт.
Това е малка изложба от 12 произведения, като има идея в бъдеще да направя по-голяма, но нека видим първо как ще мине това събитие. Самото пространство е много интересно, защото е в стар хотел на брега и е едно изключително духовно, интелектуално място, не от тези, където просто закачаш едни картини и хората да минат и заминат. Там публиката наистина има отношение към изкуството, живописта, музиката. И това е много хубаво. Въпреки че много ми се иска и тук да покажа работите, защото според мен се получиха много добре. Имам желание да ги купуват мои клиенти и приятели, някои от които вече са ги виждали и искат да си запазват по една, по две картини.
Какво да очакваме след изложбата Ви във Франция?
- Сега участвам с две картини в Националното биенале „Натюрморт“ в Поморие, което се открива на 27 юни, през ноември предстои изложба в галерия Heritage в София и планирам една предколедна изява в „Червеното пони“ в Пловдив. През септември следващата година ще имам една голяма юбилейна изложба в галерия „Аспект“, като преди нея няма да излагам творби другаде.
Иван Шишков-Шишо е роден през 1951 г. в гр. Пловдив. Завършва Националната художествена академия в София, специалност „Плакат и графичен дизайн“ при проф. Александър Поплилов. Има 27 самостоятелни изложби в страната и чужбина, множество награди и номинации за живопис. Член е на Дружеството на пловдивските художници.