Можеш ли не само да обясниш науката, но и да покажеш защо е важна, каза Марк Луни

Можеш ли не само да обясниш науката, но и да покажеш защо тя е важна и полезна. Това е въпросът, който стои зад състезанието FameLab, каза за БТА британският физик и първият победител на конкурса FameLab Марк Луни.
Той участва в петнадесетото издание на Софийския фестивал на науката, където представи научно шоу на тема „Рок-китара в 11 измерения“, посветено на Международната година на квантовата наука и технологии.
Какво ви вдъхнови да се занимавате с физика?
- Винаги съм обичал физиката. Има един цитат, може би го перифразирам, „Науката е или физика, или събиране на статистика.“ Ако не търсиш фундаменталното, какъв е смисълът? Исках отговори на най-фундаменталните въпроси. Химията, биологията, инженерството – всичко това е интересно, но физиката отговаря на най-дълбоките въпроси.“
Какво могат хората да очакват да видят от вашите представяния на фестивала?
 - Правя три различни неща за фестивала. Първо, основното ми представяне е лекция на тема „Физиката на рок китарата“. Започвам с китара и обяснявам звука и музиката, след което нещата стават малко странни. Говоря за струните – китарни струни, които имат само определени допустими честоти. Това е много важна идея във физиката – че има само определени допустими стойности. Не може да бъде каквато и да е стойност. Започваме с нещо ежедневно – струна на китара с определени допустими стойности, наречени собствени стойности (eigenvalues).
Преди се е смятало, че енергията може да приема всякакви стойности, но това води до проблем, наречен „проблемът с излъчването на абсолютно черно тяло“, защото ако енергията може да е всякаква, при високи енергии тя би била безкрайна. Това обаче не се наблюдава. Класическата физика не може да го обясни. Макс Планк през 19-ти век предполага, че енергията може да приема само определени стойности, подобно на честотите на струна. Така при високи енергии тя не отива към безкрайност, а пада отново към нула. Това не само решава проблема, но и въвежда особеността на квантовата физика. Фактът, че нещата могат да имат само определени стойности, има невероятно странни последици на най-малкото ниво. Това обсъждам в това представление.
На второто ми представяне говорих за „Бъдещето вече не е това, което беше“ – за това как предсказанията за бъдещето са се променили през историята. Като дете вярвах, че на моята възраст ще живея в космоса или ще имам летяща кола или реактивен раница – неща, които така и не се случиха. Всичко е все още сравнително обикновено. Говоря и за нови изобретения. Основната ми работа е като патентен експерт. Преглеждам нови изобретения и казвам дали са били правени преди. Виждам технологии преди всички останали.
Накрая, говорих за времето. Как е възможно да предсказваме някои неща много точно, като слънчеви затъмнения, а други – като футболни мачове или конни надбягвания – не можем? Някои системи просто не могат да се предскажат. Говоря за това и за самата същност на времето – възможно ли е всичко вече да се е случило, дори бъдещето, и ние просто да го откриваме?“
Споменахте, че работите в патентен офис. Бихте ли споделили какво е най-интересното, което сте виждали, и какви тенденции забелязвате в новите изобретения?
- Хората си мислят, че виждаме следващата голяма иновация. Не е така. Патентите обикновено са за малки подобрения. Например един телефон може да съдържа хиляди патенти – всеки за нещо дребно. Моята специалност е в криптографията и телекомуникациите – разпознаване на реч, говорене с телефона. Не мога да споделям непубликувани неща, затова ще го кажа общо – виждал съм много интересни подобрения в разпознаването на реч.
Речевото разпознаване е страхотно днес. Наистина. Само преди няколко години беше ужасно. Казваш нещо на телефона и излиза нещо неразбираемо. Сега, благодарение на невронните мрежи и изкуствения интелект, компютрите разбират думите много по-точно. Това е изключително трудно – за нас е интуитивно, но компютрите трудно разграничават думите в поток от звуци. Само през последните години вече можем да транскрибираме срещи или интервюта доста точно, без ръчно въвеждане. Огромен напредък!“
Като победител във FameLab конкурса, как успявате да направите физиката интересна и привлекателна за хората?
- Физиката е трудна, защото изисква математика. А в математиката има верни и грешни отговори – хората не обичат да грешат. Това е страшно. Трябва да можеш да кажеш: „Може би греша.“ А това не е лесно. Физиката също така включва абстрактни концепции, особено в пространството и квантовата механика, които нямат аналог в ежедневието. Но ако положиш усилия, можеш да разбереш нещата много дълбоко.
Един музикант, китарист например, разбира музиката на емоционално ниво. Аз чувствам, че я разбирам дори по-добре, когато знам физиката зад нея – какво всъщност правя, когато дърпам струната? Едното не изключва другото – можеш да се възхищаваш както емоционално, така и интелектуално. И хората оценяват това. Можеш ли не само да обясниш науката, но и да покажеш защо тя е важна и полезна? Това е въпросът, който стои зад състезанието FameLab“
Както писа БТА, събитията са част от четиридневна програма, организирана от фондация „Красива наука“, която се проведе от 8 до 11 май в София Тех Парк. Целта на фестивала е да направи науката достъпна, интересна и вдъхновяваща за всички възрасти.