Бунтът в селото е известен и като Бояджишкото клане. Убити са близо 200 жители, предимно жени и деца. Историците го нареждат на трето място по дадените жертви в Априлското въстание след погромите в Батак и Стара Загора. Събитията в Бояджик влизат в летописите и като „Кървавото хоро“, тъй като 50 младежи от селото били принудени да играят хоро пред Шефкет паша, след което били избивани от войниците му.
Традиционното честване на паметта на жертвите се организира от Община Тунджа, кметството в с. Бояджик и Народно читалище „Джон Атанасов1928“.