Над 2500 индивида от общо 20 вида водолюбиви птици са преброени в Източните Родопи в рамките на 50-то среднозимно преброяване в България

В рамките на юбилейното 50-то среднозимно преброяване на зимуващите водолюбиви птици в България, в района на Източните Родопи са преброени 2514 индивида от общо 20 вида водолюбиви птици. Това съобщиха за медиите от Фондация „По-диви Родопи“, чийто екип за поредна година участва в преброяването на една от най-дългогодишните и значими инициативи за мониторинг на биологичното разнообразие в страната и в Европа.
Тази година преброяването е било в периода 15-18 януари, като в региона то е обхванало поречието на река Арда и водоемите в Източните Родопи, уточни за БТА Нели Найденова от „По-диви Родопи“.
Сред най-значимите наблюдения са качулата потапница, белият ангъч и къдроглавият пеликан – световнозастрашен вид. Най-многобройни са видовете зеленоглава патица – 715 регистрирани птици, кафявоглава потапница – 347 птици, и големият корморан – 296 птици.
Преброяването се провежда като част от националния мониторинг на биоразнообразието и обединява усилията на институции, учени, природозащитни организации и доброволци, допълват от фондацията. Оттам припомнят, че инициативата започва през 1967 г., а България се включва активно от 1977 г. Данните от преброяването се докладват ежегодно на Wetlands International и се използват при изготвянето на национални и европейски доклади, включително по Директивата за птиците.
Събраната информация е ключова за проследяване на тенденциите в числеността на зимуващите водолюбиви птици и за оценка на състоянието на влажните зони – едни от най-ценните и уязвими екосистеми. За България преброяването се организира от Изпълнителната агенция по околна среда, съвместно с партньорски граждански и научни организации и доброволци. Данните за страната от 50-то издание се обобщават.
За Фондация „По-диви Родопи“ участието в среднозимното преброяване е част от дългосрочния ангажимент за мониторинг, опазване и възстановяване на природните процеси в Източните Родопи, посочват още от фондацията. Оттам допълват, че данните от теренната работа допринасят за по-добро планиране на природозащитни дейности и за устойчивото управление на речните екосистеми по поречието на Арда.