Неиздаден ръкопис на Димитър Петканов за неговия брат - писателя Константин Петканов, бе представен 70 години след създаването си

Ръкопис на бургаския свещеник и поет, иконом Димитър Петканов от 1952 г., разказващ за неговия брат, писателя Константин Петканов, се срещна за първи път с широката публика 70 години след своето създаване.
Изданието със заглавие "Книга за моя брат - писателя Константин Н. Петканов. Разговори", съставено от литературоведа Димитрина Топалова, бе представено в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов". То се появява четири години след излизането на първата книга със същото заглавие, но с фокус върху спомените на  Димитър Петканов. Заместник-кметът по култура и вероизповедания Диана Саватева определи двете издания като ценен диптих от литературната памет на Бургас и подчерта, че градската администрация в Бургас подкрепя всички идеи и инициативи, свързани със съхранението на най-ценното, което пази идентичността на един народ и общност - език, литература, слово.Съставителят на изданието Добрина Топалова обясни, че двете книги са изключително ценни за литературоведите, но според нея те биха заинтригували всеки чувствителен към духовните дела човек. "Това са изключителни личности и човешки същества", каза тя и обясни, че като поет и свещеник Димитър Петканов живее и дава страшно много за Бургас. Макар Константин Петканов да живее в града само 10 години след 1921 година, за това време той развива невероятна активност, като изкарва курсове за библиотекар и работи като такъв в общинската библиотека, председател е на музикално дружество "Родни звуци", преподава цигулка и редактира местния вестник "Странджа", подчерта тя."В първата част на "Книга за моя брат - писателя Константин Н. Петканов. Спомени" бях много привлечена от идеята колко голяма е близостта между двамата братя и колко красива човешка близост има в това братство", отбеляза Топалова. Тя допълни, че друго важно нещо, което забелязва, е сходството между двамата братя духом и дори стилово. Макар стилът на Димитър Петканов като поет и свещеник да е малко по-реторичен, двамата по близък начин например описват родното си място в Източна Тракия, историческите драми и чудесата на природата, отбеляза тя. Ръкописът с разговорите обаче е създаден в последните години от живота на Димитър Петканов, когато той вече страда от болките и раните, причинени от участията му във войните преди това, заради което и почеркът му става доста нечетлив. Според Топалова първата книга със спомени е замислена като литературна анкета, в която въпросите, задавани от Димитър Петканов, са оформени точно така и се фокусират върху определена тема. "Той сериозно влиза в ролята на интервюиращия. Константин Петканов обаче умира десет години преди големия си брат Димитър, заради което планът му да оформи всички като интервю се проваля и той решава да включи в ръкописите си паметните разговори между тях двамата. Покрай тях е вкаран и контекст, който описва мястото и повода на срещата им. Като години тези разговори обхващат периода между 1946 до 1952 г.", уточни литературоведът. Тя коментира също, че прави чест на рода на иконом Димитър Петканов, който издава голяма част от неговото творчество посмъртно. Според нея друга голяма част остава неиздадена, тъй като той пише религиозна поезия. По думите ѝ по време на тоталитаризма е невъзможно да бъдат издадени и тези спомени и разговори, защото в тях братята Петканови ясно казват какво мислят, не се огъват и не изневеряват на себе си. "Втората книга съдържа още повече такива неща и превръща разговора им в храм. Двамата живеят в контекст, който е много далеч от техния мироглед и душевен строй и затова, когато са заедно, си позволяват да говорят онова, което искат. В тази книга много пъти има разговори за Бог", обясни още Добрина Топалова. Тя разказа, че когато през 1934 г. излиза романът на Константин Петканов "Морава звезда кървава", той бива почти затрит жив. Според нея е отричан, тъй като творбата му е болезнено реалистична и в нея писателят отрича зверствата на войната. Друга интересна подробност, която Топалова разкри е, че именно в този период, за да подпомогне съществуването на писателя, след излизането на романа му "Магия" през 1941 г., бургаската община прави огромен жест за него, като откупува от издателството 5000 бройки от книгата. Заради това отношение след 9 септември Константин Петканов е приет от новата власт като враг на фашистите и е назначен за директор по културата в Министерство на информацията, където остава за две години, в които прави неща, заради които незнайно как не е пратен в затвора, каза още литературоведът. Едно от тях е, че точно, когато властта решава да забрани църковните празници, Константин Петканов пише текстове за Коледа и Великден като ценени и уважавани от народа обичаи и традиции. Според Топалова обяснението как това е било публикувано в онези години се крие в това, че тогава все още има редакции, в които се намират хора с различно мнение, а успоредно с това не без значение е и фактът, че тогава той заема държавен пост и е трудно да му бъде отказано.