Владиката посочи, че днес ние отбелязваме паметта на светите отци на Седмия Вселенски събор. Той е последният от Вселенските събори, в които църквата, просветена от светия дух, е утвърдила православната вяра и е съхранила чистото изповедание на Христовото учение.
„След като са били преодолени много ереси, в VIII век се появява ереста на иконоборството – тя е била подкрепяна най-вече от византийските императори и е учила, че не трябва да се покланяме на иконите, защото това е идолопоклонство. Тя се е борила срещу хората, които се покланят на светите икони. Те са били изгаряни, карали са християни да ги тъпчат, да плюят по тях. Или ако са ги оставяли, са ги окачвали високо в църквите, така че да не могат да бъдат целувани от хората”, разказа митрополит Гавриил.
В 787 г. се свиква Седмият Вселенски събор в град Никея, който е утвърдил почитането на светите икони, на светите мощи и на светиите. Там е казано, че поклонението на иконите се пренася върху поклонението на изобразените на тях. „Тоест ние не се покланяме на дървото и на боите, а целувайки иконите, възнасяме се към тези, които са изобразени на светите икони. Църквата също е казала на този събор, че който не почита светите икони, да бъде отлъчен”, допълни архиереят.
По думите му иконите ни вдъхновяват и ни учат на по-дълбока молитва. „Един храм с икони е изпълнен с толкова духовна радост, че и най-студеният човек да влезе, ще поиска да се помоли, като види тая красота на иконописта. Иконата също е проповед за това, че Господ Иисус Христос се е явил в плът и е станал човек, защото ние изобразяваме не невидимия Бог, ние изобразяваме човешкото естество на Господ Иисус Христос”, посочи владиката.
Той разказа, че са били възложили на изкуствения интелект да нарисува икона на свети Моисей Мурин. Творението външно приличало, но нямало нищо общо с икона. „Това говори, че изкуственият интелект е машина, не е човек с душа, създадена от Бога”, обясни Ловчанският митрополит.
С проповед към миряните в храма „Света Троица” се обърна и отец Тихон. Той разказа притчата за сеяча и посочи, че тя се отнася за царството Божие. „Словото Божие е иманентно в нас – тоест то е вътре, не вън от нас, и не ни е чуждо, въпреки че превишава разума ни. Семето на царството Божие се сее, израства по непонятен, тайнствен за нас начин. Плодовете на посятото растат незабележимо за нас и по чудесен начин, както семето от притчата. Сам Господ развързва ума ни, за да разбираме писанието. На Бога трябва да отдадем чисти мисли и чувства, чиста любов и вяра, чист живот и непорочно сърце”, каза отец Тихон.
По време на неделната служба Ловчанският митрополит Гавриил даде причастие на четиригодишно момиченце, а след края ѝ раздаде нафора на миряните.