Няма бизнес без икономическа свързаност, обяви Кирил Добрев, председател на Комисия по транспорт и съобщения към Народно събрание и депутат от БСП-ОЛ, по време на форум за транспортна свързаност в Кюстендил. Той изрази надежда, че "политическото безвремие" е приключило и институциите могат да работят заедно за решаване на проблемите в региона.
"Всички си спомняме каква икономика се развиваше и в Кюстендил и в Перник, в Радомир ... и днес как това са райони със затихващи функции именно заради липсата на такава свързаност", каза Добрев.
Председателят на Кюстендилската търговско-промишлена палата (КТТП) Ваньо Костадинов посочи, че целта на днешната дискусия е да информира и ангажира всички заинтересовани страни в търсенето на ефективни решения и партньорства в реализацията на ключови инфраструктурни проекти, като Коридор №8 и автомагистрала "Рила". По думите му проектите са важни както за региона на Кюстендил, така и за цяла Югозападна България. Областният управител на кюстендилска област Методи Чимев посочи, че темата на дискусията е изключително важна и касае връзката на България с Европа. Той припомни, че през миналата година общинските съвети от област Кюстендил единодушно приеха обща декларация за ускорено строителство и реализиране на Коридор №8.
На срещата бе представена презентация с анализ на разходите и ползите от изграждането на автомагистрала "Рила", изготвен от д-р ик. н. Розалина Козлева. Част от целите на проекта са извеждане на трафика извън градските райони, хомогенизиране на пътната мрежа по общоевропейските транспортни коридори на територията на страната. Според проекта автомагистрала "Рила" ще допринесе за разширение на трансевропейската пътна мрежа, тъй като има връзка с Коридор "Западни Балкани – Източно Средиземноморие" и Коридор "Балтийско море – Черно море – Егейско море". За развитието на националната пътна инфраструктура автомагистрала "Рила" трябва да допринесе чрез свързване на аутобаните "Струма", "Тракия" и "Хемус". Изграждането на магистралата ще допринесе 142 000 предприятия и 1,68 милиона жители да имат подобрена свързаност. Сред основните ползи в презентацията бяха посочени намаляването на пътните инциденти, времето за пътуване, и замърсяването на въздуха. Като недостатък - увреждането на местообитанията, през които ще премине трасето. В презентацията бе посочена настоящата икономическа стойност на проекта в размер на 1073,83 млн. лв., като икономическата норма на възвращаемост е в размер на 8,38 процента. Очакваните ползи от проекта надвишават разходите 3,63 пъти.
На форума, който бе организиран от КТТП и клъстер "Зелен транспорт", присъстваха народни представители, областни управители, кметове и председатели на общински съвети от региона и представители на бизнеса.