Ние, които работим на Божията нива, най-много трябва да имаме светлина в душата си, каза пред енориаши ставрофорен иконом Славчо Проданов

Ние, които работим на Божията нива, най-много трябва да имаме светлина в душата си, каза пред енориаши ставрофорен иконом Славчо Проданов. Архиерейският наместник на Търговищка духовна околия благослови избора за църковни настоятели, които да подпомагат дейността на централния храм в Търговище „Св. Йоан Рилски“ в предстоящия четиригодишен мандат. Пред дошлите в храма той сподели, че предложените за църковни настоятели хора сега са същите, с които той работи от началото на служението си в Търговище, вече 34 години. „Това са мъдри хора. Хора, които дават и труда си, и съветите си за мен, за да ми помагат, и парата си“, каза свещеникът. Отец Славчо Проданов изрази увереност, че тези хора ще бъдат от полза както на църквата, така и на града и жителите му.
След редовната си неделна служба, с която днес бе почетена паметта на света великомъченица Екатерина, свещеникът представи накратко предложените за църковни настоятели хора. „Това са хора, на които имам доверие. В добрия религиозен живот те са ми и двете рамена“, каза той. И припомни как в началото на деветдесетте години на миналия век, започвайки да служи в Търговище, заварва в околията храмове неподдържани с години. „Помните какъв беше този храм, черквите в Омуртаг, в Антоново – всичко беше попиляно. Благодарение на църковните настоятели Божиите домове се възродиха за молитва“, подчерта той.
Със спомен за времето, прекарано в Семинария, отец Славчо Проданов обърна внимание на необходимостта от взаимопомощ в преследване на общата цел. „Като бях в Семинарията, тя беше евакуирана, изхвърлена от София в Черепиш - едно живописно място в Искърското дефиле. Там идваха много туристи – от Враца, от София, Своге, Мездра. Една есенна заран аз гледах как група туристи – млади хора, се изкачваха на един връх. Долу беше мъгливо, влажно, студено, но те решили да изкачат този връх. По-силните и по-младите вървяха отпред. Те проправяха пътя на по-слабите, които идваха след тях, на по-немощните – обръщаха се, подаваха ръка, изтегляха ги нагоре. Задните пък, с каквото можеха, помагаха на предните. И така – с общи усилия, те стигнаха горе, на върха, където мъглата беше изчезнала, слънцето беше се показало и ги огряваше – даваше им светлина и топлина“, разказа пред миряните той.
И заяви: „Ние, които работим на Божията нива – аз, свещеникът и Вие, църковните настоятели, и Вие, християните, най-много трябва да имаме светлина в душата си. Светлина – жива, животворна! Защото знаем, че фар, който не свети, не служи за нищо. И печка, която не топли, бива изхвърлена от помещенията, за да не пречи“.
Така той подчерта, че има пълно доверие и искрена обич към хората, предложени за църковни настоятели. И призова миряните да ги подкрепят в избора им. „Аз съм нулите в милиона, те са единицата отпред“, каза той и пожела на добър час в работата на новото Църковно настоятелство.