Областните администрации на Варна и Шумен инициират кампания за популяризиране на културно-исторически паметници

Мото шествие под наслов „По пътя на вярата и буквите“ ще премине през паметници на културно-историческото наследство в Шуменска и Варненска област. Проявата ще се състои на 11 май и е първата от съвместното сътрудничество между двете областни администрации, което цели съхранението и популяризирането на знакови обекти и развитие на туризма. Това съобщиха на пресконференция областният управител на Варна проф. Андрияна Андреева, директорът на музея Игор Лазаренко и Десислава Георгиева от Община Варна.
В шествието ще се включат клубове от Шумен, Нови пазар и Варна. То ще започне от Голямата базилика в първопрестолната българска столица Плиска, ще продължи през Двора на кирилицата, където ще се поднесат венци на паметника на Светите братя Кирил и Методий и ще завърши в раннохристиянския манастирски комплекс „Света Богородица“q открит край Варна през 1921 г. Кампанията се подкрепя и от Варненската и Великопреславска митрополия и свещеници ще отслужат в събота в манастира водосвет и литургия.
По думите на Андреева раннохристиянският комплекс „Света Богородица“ е сред най-важните обекти от Златния век на българската държава и е с национално значение, но не му е отдадено нужното внимание. В Областната администрация на Варна считат, че неговото популяризиране и социализиране, както и продължаването на разкопките, ще бъдат от изключително значение за развитието на културата и туризма в града, допълни тя. 
Това е един от малкото добре запазени ранни български манастири от времето на цар Борис I, разказа директорът на музея. Мястото е известно още от времето на Карел Шкорпил. Идеята, че е значимо, се появява заради намерения оловен печат на цар Борис I. При разкопките на църквата са установени саркофази, единият от които е изложен във варненския музей. Това по думите на Лазаренко предполага присъствие не само на монаси, а и на членове на царската фамилия. Смята се, че след оттеглянето си от престола цар Борис I идва в манастира край Варна, който е бил един от четирите големи в Североизточна България. В него се е развивало изграждането на устоите на християнството. Имало е голям скрипториум, където са се преписвали книги, разпространявани в района, който е бил гъсто населен в периода VIII – X век, каза още Лазаренко. 
Обектът е проучван по-сериозно от 1996 г. до 2018 г., като е разкрита цялата сграда и е намерено аязмо. Голяма част от него е била унищожена през годините, защото там е имало средновековно селище и след това османско теке, заради което местността е известна като Теке караач, поясни директорът. Смята се, че една от най-старите икони на Богородица е била там, а сега тя се съхранява в старинния храм „Успение Богородично“ във Варна.
Според Лазаренко този паметник е много важен за Варна, защото е единственият монументален градеж от епохата на Първото българско царство. По това време в античния град няма българско присъствие, но в околността е имало много селища, които сега попадат под съвременното строителство в кварталите на града, допълни той. През последните години и на мястото на манастира се строи и средата се социализира, но според директора на музея това може и да е опасно, затова би било добре мястото да бъде заградено и достъпът ограничен, за да не се превръща в зона за пикник. 
Съдбата на манастира „Света Богородица“ е подобна на тази на друга раннохристиянска старина – Джанавара, посочи още Лазаренко и добави, че цел на новата инициатива на областните управители е да се подтикне държавата да предприеме необходимите действия да предостави на Община Варна парцелите на тези обекти, за да може да започнат процеси по тяхната консервация и реставрация. Той уточни, че от години за това има подадени писма в отговорните министерства, но засега процедурата не е придвижена. Директорът на музея и представителят на Община Варна съобщиха, че ще се търси по-голяма достъпност за поклоннически туризъм и ще се работи за изграждане на маршрут между Аладжа манастир, Джанавара и комплекс „Света Богородица“. 
Игор Лазаренко демонстрира днес двата печата, намерени преди повече от сто години. Те са на цар Борис I и на цар Петър I. Направени са от олово, единият с изображения на Христос и Богородица, другият - на владетелите Петър и Ирина, имат и надписи. 
Сътрудничеството на двете областни администрации ще продължи и с други събития, следващото от които ще бъде научна конференция, съобщи проф. Андреева.