ОБОБЩЕНИЕ: В Бургас представители на различни сфери дискутираха как членството на България в ОИСР работи за успеха на младите хора

Представители на академичните среди, неправителствения, държавния и частния сектор дискутираха по теми, свързани с качественото образование, дигиталната трансформация и предприемачеството сред младите хора по време на конференция на тема „Как членството на България в ОИСР работи за успеха на младите хора: иновации в образованието и младежко предприемачество“, организирана днес в Бургас от Дипломатическия корпус към министъра на външните работи на Република България в рамките на Националната пътна карта 2023–2025 г. за присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).Събитието откри директорът на Дипломатическия институт към Министерство на външните работи Таня Михайлова, която подчерта, че България трябва да подготви младите хора за възможностите, които ще донесе бъдещото ѝ членство в организацията. 
Иванка Ташева, директор на дирекция "Външноикономически отношения и сътрудничество за развитие" в МВнР, отбеляза, че присъединяването на България към ОИСР е дългогодишен приоритет, който ще укрепи имиджа на страната, ще подобри инвестиционния климат и ще предостави практическа подкрепа за младежкото предприемачество.
"Основните ценности на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - сътрудничеството и развитието - не са просто цел, а ориентация към бъдещето, което принадлежи на младите хора", подчерта заместник-кметът по образование, здравеопазване, социални дейности и младежки политики на Бургас Михаил Ненов по време на откриването на конференцията. Според проф. д-р Милен Балтов, ректор на Бургаския свободен университет и водещ на първия панел, членството на България в ОИСР ще донесе нови инвестиционни проекти и ще засили ролята на науката, иновациите и дигиталните технологии, които стават основа за знание и предприемачество.
Наталия Митева, съветник на министъра на образованието и науката, изтъкна, че процесът на присъединяване предоставя на България достъп до мрежи и добри практики в образованието, които подпомагат развитието на дигитални умения и компетенции на младите хора.Подготовката на учителите е ключов фактор за ефективното интегриране на дигиталните технологии в обучението, заяви Хосе-Луис Алварес-Галван от Дирекция "Образование и умения" към Секретариата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Беатрис Мутиньо, член на Младежкия консултативен съвет към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и основател и президент на неправителствената организация Semear Futuro подчерта, че достъпът до технологии може да бъде "социален изравнител", особено за изолирани региони и уязвими групи. Организацията работи по три основни направления – осигуряване на цифрова инфраструктура, повишаване на капацитета чрез обучения и насърчаване на местната устойчивост чрез подготовка на преподаватели и партньори.
Димитър Фердинандов, представител на Националния младежки форум, акцентира върху важността образованието да развива не само знания, но и практически умения, включително дигитални и финансови компетенции, и призова младите да участват активно в създаването на образователната политика.
Венцислав Колев, предприемач и преподавател в Бургаския свободен университет, подчерта ролята на университетите като хъбове за иновации, които свързват студентите и учениците с реални бизнес проекти и предоставят възможност за използване на новите технологии, включително изкуствения интелект, още от училищна възраст.Дигитализацията вече е неразделна част от образователния процес, а Бургас се утвърждава като водещ център за иновации, наука и обучение, каза проф. д-р Севдалина Турманова, председател на Постоянната комисия по наука, иновации и оперативни програми в Общинския съвет на Бургас. Тя представи и някои от проектите, по които работи Бургаският държавен университет – сред тях са Центърът за върхови постижения по информатика и технологии в електронното общество, лабораторията за виртуална реалност, Центърът за компетентност по мегатроника и чисти технологии, както и инициативата Blue Crystal, насочена към устойчивото развитие на прибрежните екосистеми.Екосистемата между местна власт, академични среди и бизнес в Бургас е резултат от дългогодишни усилия на общината, университетите и бизнеса, коментира Петко Георгиев, председател на Управителния съвет на Сдружение "Югоизточен дигитален иновационен хъб" (DIGIHUB). "Преди десет години учредихме Клъстера за информационни и комуникационни технологии, който днес обединява над 30 фирми и е сред най-динамично развиващите се в страната, посочи Георгиев. Той припомни, че през последните години клъстерът е реализирал редица проекти в партньорство с бургаски организации и Министерството на иновациите и растежа. Сред тях е участието в международни делегации и посещения в рамките на Innovation Week, както и стартирането на нов проект по програмата Europe Boosters с партньори от Дания, Норвегия, Франция, Испания и Полша", допълни той."В България има много добре подготвени специалисти, но най-големият недостиг е в групата на нискоквалифицираните кадри", посочи Ивайло Славов, председател на борда и главен изпълнителен директор на компанията за гъвкави и иновативни бизнес решения за управление на работни процеси и персонал "Елевейт" (Elevate). Той добави, че е необходимо по-добро планиране на нуждите на пазара на труда. Според него това включва както развитие на образователните програми и професионалното обучение, така и създаване на условия за привличане на работна ръка от други региони и страни.
Антоанета Цонева, началник на отдел „Активна политика на пазара на труда“ от Министерството на труда и социалната политика, представи възможностите за млади предприемачи чрез грантове, кредити и обучения, като посочи, че нови програми предвиждат до 50 000 лева финансиране и последваща консултантска подкрепа за стартиращи бизнеси, включително в Северна България.
Програмите за насърчаване на младежкото предприемачество трябва да бъдат внимателно проектирани и насочени към конкретни групи млади хора, за да бъдат ефективни. Това заяви онлайн Дейвид Халабиски от Центъра за предприемачество, малки и средни предприятия, региони и градове към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). „Всяка политика трябва да бъде правилно проектирана и насочена към целевата си аудитория. Общи програми за предприемачество рядко са успешни. Много по-резултатни са тези, които отчитат специфичните нужди – например на млади земеделци, ученици, или хора, които не са в образование и заетост“, каза Халабиски.Във видеовръзка от Австралия Нираджит Сямал, член на Младежкия консултативен съвет "Ютуайз" (Youthwise) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и основател на платформата "Кариървю" (Careerview) коментира, че младите хора трябва да имат по-широк достъп до информация, менторство и професионални мрежи, за да развиват предприемачески умения и да реализират потенциала си. Той подчерта, че ролята на ОИСР е да насърчава обмена на добри практики и да подкрепя политиките, които дават възможност на младите хора да бъдат активни участници в икономиката. „Не става въпрос само за това да стартираш бизнес, а да развиеш мислене, което съчетава креативност, критичност и устойчивост“, отбеляза Сямал.