Общественици настояват Тимошкото въстание да заеме достойно място в националната историческа памет

Инициативен комитет призова Тимошкото въстание от 1876 година да заеме достойно място в националната историческа памет по време на пресконференция на тема „150 години от въстанието в Тимошко – юни 1876 г.“ в Националния пресклуб на БТА във Видин.
Иво Георгиев посочи, че Тимошкото въстание е последното въстание в пределите на Османската империя преди Руско-турската война от 1877–1878 г. и единственото, потушено с участието на редовната османска армия. По думите му то е естествено продължение на Априлското въстание и е част от общия процес на националноосвободителните борби на Балканите.
Георгиев припомни, че в сражението при местността Тримбрег край Ново село, определяно като най-кръвопролитната битка на въстанието, загиват стотици въстаници. Той разказа, че при посещение на мястото е установено, че паметникът на загиналите е запазен, а надписите върху него все още могат да бъдат прочетени.
По думите му въстанието е останало недостатъчно проучено и слабо застъпено в българската историография въпреки значението му. Той отбеляза, че в него участват жители от двете страни на река Тимок, както и представители на различни националности – българи, власи, сърби, руснаци и черногорци. Според Георгиев това показва, че въстанието е било предварително организирано, а не стихийно действие.
Той обърна внимание и на ролята на църквата и местните духовници в подготовката на въстанието, като посочи имената на поп Димитър от Флорентин, Партений Велички и съратника на Васил Левски Йон Чолак. Георгиев изрази мнение, че събитията са останали встрани от общественото внимание и призова паметта за участниците да бъде възстановена.
Председателят на „Тимошки хайдути“ към сдружение „Бдинци“ Ивайло Иванов каза, че председателят на Бреговския революционен комитет Йон Чолак е поддържал връзки с Васил Левски. Той припомни, че знамето на въстаниците е било осветено в Неготин, а в похода участват чети, водени от Тодор Велков, Симо Соколов и други войводи.
Иванов разказа, че въстаниците успяват да освободят населените места по поречието на Тимок и дори да обстрелват османски военни съдове по Дунав, но поради слабото си въоръжение и намесата на редовната османска армия въстанието е потушено. Той изрази мнение, че Тимошкото въстание, както и други въстания в Северозападна България, не получават достатъчно внимание в историческите изследвания и образованието.
Според Иванов съхраняването на паметта за тези събития е важно за възпитаването на младите поколения в национално самосъзнание и уважение към историята. Той призова паметните места да бъдат поддържани и да се превърнат в обекти на обществено внимание.
В края на пресконференцията Иво Георгиев припомни, че след потушаването на въстанието много жители на Тимошкия край се изселват в Румъния, а по-късно султанът издава указ, с който ги призовава да се завърнат и им обещава опрощаване. По думите му това е свидетелство за отражението, което въстанието е оказало върху Османската империя.
Филип Георгиев представи възпоменателно слово, посветено на участниците в Тимошкото въстание. В него той каза, че героите от 1876 година заслужават достойно място в националната памет като хора, пожертвали живота си в защита на свободата, езика и вярата си.
Организаторите съобщиха, че утре в местността Тримбрег край Ново село ще се състоят панихида и церемония по поднасяне на венци и цветя пред паметника на загиналите въстаници. Предвидени са още кръгла маса с научни доклади и дискусии с участието на гости от България, Сърбия и Румъния по повод 150-ата годишнина от Тимошкото въстание.