Той допълни, че причините са различни, като при 12 от децата родителите трайно не са полагали грижи за тях, а в други 10 родителите са били в трайна невъзможност да полагат грижи, било то здравословна, финансова или друга. В 6 от случаите децата са останали без родителска грижа поради смърт на родителя, като обикновено в тези случаи бащата е неизвестен. Работено е и по два случая на насилие, като става въпрос и за психическо, обясни Хаджиев.
Той поясни, че в три от семействата са изведени по две деца, а в едно има изведени 6 деца, като най-малкото дете е на няколко месеца. Причината да бъдат изведени шестте децата е обстоятелството, че майката е с тежко психическо заболяване, а бащата е неизвестен. Децата са настанени при двама роднини.
От изведените 33 деца 13 са били настанени в семейства на роднини, 6 - при близки, 7 - в приемни семейства, на 7 деца е предоставена социална услуга от резидентен тип.
Цветомир Хаджиев обясни, че броят на изведените от семействата деца през 2025 г. е значително по-голям в сравнение с предходната година, когато са били осем, но мярката се предприема на база възникнала необходимост. По думите на Цветомир Хаджиев, не може да бъде откроена ясна тенденция на съществен ръст, тъй като през предходните години, изведените деца отново са били около 30.
„Наблюденията ни от 2021 г. сочат, че в повечето от случаите се касае за малолетни, като за деветмесечието съотношението е 2 към 1 или изведени 22 малолетни и 11 непълнолетни деца“, каза Хаджиев.
Той отчете също, че през годината е работено по 20 от случаите на изведените 33 деца, като едва в 5 от тях реинтеграцията е била успешна и децата са върнати в биологичните си семейства. За 15 от децата продължава работата по реинтеграция.
„Мярката за закрила – настаняване извън семейството, се разглежда като временна мярка, но с оглед на обстоятелствата, довели до извеждане от семейството, тя може да продължи и по-дълъг период“, каза още Цветомир Хаджиев.