Огромна част от градовете ни страдат от липсата на правила, с които да се постигне хомогенно ново строителство, каза архитект за БТА

Огромна част от българските градове страдат от липсата на правила, с които да се постигне хомогенно ново строителство. Не само в централните им части, но и в новите комплекси, които се появяват в периферията им. Мнението изрази пред БТА архитект Йорданка Георгиева, която е работила по редица проекти в Съединените американски щати, Европа и Близкия изток. Въпреки проблемите с общата визия на сградите у нас, тя счита, че през последните години се наблюдава подобряване на качеството на изпълнените инвеститорски проекти. 
"Към момента виждаме по-балансирано строителство, сравнено с това, което имахме преди 15 години. Особено при новите затворени комплекси. При всички положения обаче има какво още да се желае. Първото нещо, което прави впечатление в новите застроени зони, не само в Бургас, но и в страната, е инфраструктурата. Виждаме липсваща такава, презастрояване с натъпкването на кооперации една до друга, няма отстояния, няма достатъчно озеленяване. Да не говорим за водни площи. Апелът ми към инвеститорите е да не се гледа единствено печалбата. Нека мислят и за това с какво ще допринесат за обществото. Да помислят с какво една сграда ще ги направи безсмъртни във времето. Трябва да се замислим - какво оставяме за идните поколения", каза Георгиева.  
Бургас – модерна градска еклектика сред наследство с италиански почерк 
Голяма част от пространствата и сградите в централната част на крайморския град са проектирани от италиански архитекти и урбанисти. В наследство те са оставили градско пространство с добри отстояния между сградите, добре приобщени зелени пространства и като цяло хомогенна градска среда, допълни арх. Йорданка Георгиева. 
"В момента имаме проблем точно с липсата на хомогенност и това в никакъв случай не важи само за Бургас. Но нека погледнем този град – сградният фонд е странна смесица от различни столове. Виждаме ниски старинни сгради, а до тях се издигат модерни здания, облечени в стъкло, които често са и страшно високи. Новите сгради променят облика на града, но по никакъв начин не кореспондират с общата визия на наследството, което имаме. Кой ще бъде стилът, който ще надделее, предстои да видим", каза тя. 
Според Георгиева, основна причина за това е липсата на обща рамка за архитектурния облик на града. 
"Считам, че е нужно Община Бургас да създаде единна рамка. Давам пример с град в района на Санта Барбара, САЩ. В него има много хомогенен сграден фонд, защото има стриктни архитектурни норми. Общината казва – можеш да построиш до определен етаж, можеш да направиш такъв покрив, но с точно тези керемиди. Дори покривът трябва да бъде с определен наклон, за да отговори на изискванията. Там се е постигнала една много добра градска среда - всичко е в един стил. Ние също можехме да имаме такава среда, защото основата в Бургас е била поставена още преди сто години от италианските архитекти. Те са направили чудо с този град. Ако не можем да опазим старите сгради, то нека поне новите бъдат пречупени през призмата на класиката", каза архитектът. 
Има подобрение в материалите, които се използват за новите сгради у нас. Не липсват и качествени проекти, но липсата на архитектурни норми създава хаос, който пречи и на добрите сгради са изпъкнат, отчете Георгиева.  
"За съжаление пред последните години наблюдаваме една негативна тенденция и тя е, че много колеги буквално копират сгради от чужбина, буквално плагиатстват. Свалят една фасада отнякъде и я интерпретират в своя проект. В Бургас също има такива примери - със сгради, които можем да видим в САЩ и дори Австралия. А постигнем ли хомогенна градска среда, ние ще имаме възможност да предложим нещо уникално на имотния пазар. Трябва да се замислим с какво нашият град е по-уникален от другите градове. Години наред ние повтаряме постсоциалистическия модел. Това, което виждаме, са едни модернизирани социалистически общежития, които в момента се продават. Те се предлагат като нови, модерни жилища. Но в тях няма нищо модерно. Това са най-често кутийки, подредени в кула без масиране, без ясна концепция за главен вход и подходи към сградата", каза още Йорданка Георгиева. 
Тя бе сред участниците в дискусионната среща "NextHome Black Sea 2024: Черноморски форум за ваканционни имоти", която се проведе в Бургас. По време на събитието Георгиева коментира: "Българските ваканционни имоти не могат да се нарекат ваканционни. Те не са рентабилни. За тях можеда се говори като за едни апартаменти. Това е така, защото българския хотелиер или собственик на супермаркет мисли само за собствената си печалба".
Георгиева посочи, че арабски инвеститори например биха имали интерес към такива имоти у нас, само ако работят целогодишно и имат рентабилност. "Нашите имоти работят по 3 месеца в годината. Освен това те са апартаменти, а не ваканционни, липсват общи части, фитнеси, спа зони и място за срещи", каза тя.