Осквернен е паметникът на Адалберт Антонов – Малчика в Кърджали

Паметникът на Адалберт Антонов – Малчика в кърджалийския парк "Горубсо“ е осквернен, сигнализираха жители на родопския град в социалните мрежи.
Репортерска проверка на място показа, че ръцете от фигурата на монумента са боядисани в червено, а от врата му виси бял лист с надпис: „Община Кърджали, незабавно демонтирайте този срамен паметник, който позори както българи, така и турци!“, под текста са отпечатани зачеркнати сърп и чук.
Виждайки поругаването, минувачи са премахнали надписа, казаха пред БТА самите те. По думите на Стайко Маринов и Стойко Пашалиев няма значение чий е паметника, това според тях е осъдителна вандалска проява. „Не сме комунисти, това, което е направено, не е хубаво“, споделиха те.
Снимки на поругания паметник и реакции има и в социалните мрежи. Една от тях е на областния лидер на БСП Милко Багдасаров, който написа: „С омерзение виждам поредния вандалски акт от анонимни хора, нанесен върху паметника на Адалберт Антонов – Малчика в Кърджали. Паметник, на който няма надпис и паметник, за който едва ли 99% от сега живеещите в Кърджали знаят на кого е. И това дни преди датата 4 декември, когато Малчика е бил разстрелян на 33 години от тогавашната фашистка власт в България. Историята дава поуки. Без история няма БЪДЕЩЕ“.
Адалберт Антонов – Малчика е роден на 10 декември 1909 г. Той е деец на Работническия младежки съюз (РМС) (1909-1942), пише в архивите на БТА. През 1929 г. се записва да учи във Ветеринарния факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Организатор е на голямата стачка на студентите по ветеринарна медицина от Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1932 г. Същата година е изключен за участие в организирането на комунистическа дейност сред студентите. От 1930 г. е член на Българския общ народен студентски съюз и на Работническия младежки съюз (РМС). Секретар е на Окръжния комитет на РМС (1940-1941) и секретар на Централния комитет на РМС (1941-1942). За политическата си дейност е осъден задочно на смърт през есента на 1942 г. Заловен е на 25 ноември 1942 г. След разпити и инквизиции е разстрелян в Гарнизонното стрелбище в София на 4 декември 1942 г. От 1950 г. родното му село Лъжене, община Левски, носи неговото име Малчика.