Останки от гробове, близо 500 монети и сребърна обеца с перли откриха на хълма Трапезица във Велико Търново

Останки в древни гробове, сред които и детски, близо 500 монети и сребърна обеца с перли откри при археологически проучвания на хълма Трапезица във Велико Търново екипът на доц. д-р Деян Рабовянов от Великотърновския филиал на НАИМ при БАН. 
Това е 15-и сезон, в който екипът на доц. Рабовянов работи на историческия хълм в старата българска столица. Проучванията започват през 2008 година, като вече са обхванали над 3 декара площ. Този обект не е лесен за работа, защото съществува от праисторията (от времето на късния халколит) до ранния османски период през 15-и век. Има години, в които хълмът не е използван и обитаван (през Римската и Късната античност), но през повечето време е населяван, обясни доц. Рабовянов.
Тази година работата на екипа е концентрирана основно в три посоки. Едната е допроучване на стари части на обекта, основно пластове от ранножелязната и късножелязната епоха в тракийския период, които не са много богати на находки и материали. Проведена е по-обширна полева консервация на средновековните сгради върху тези пластове. Втората задача е свързана с допроучване на некропола на църква номер 22, което се случва вече пети пореден сезон. От него са проучени 25 гроба, които са разнообразни, като има и секция с детски и младежки погребения. Това се наблюдава при някои средновековни некрополи, защото смъртността в този период при младото население е много висока, обясни доц. Рабовянов. Последната интересна ситуация в този некропол е откриването в насипа на един от гробовете на красива сребърна обеца с инкрустация от перли. Това говори за разнообразно население, обитавало кварталите в южната част на Трапезица, чиято енорийска църква е проучената с номер 22. Съставът му е включвал както по-обикновени хора, така и такива с по-големи възможности и позиция в обществото.
Основните проучвания тази година са свързани с едно разширяване на площта на обекта в южна посока към крепостната стена, за да може тя да бъде изцяло представена на туристите в бъдеще. Мястото е между югозападната порта на Трапезица, южната крепостна стена и една от главните улици на хълма. Там екипът се натъква на много сложна археологическа ситуация с две или три нива от сгради и свързани с тях площадни пространства, които са едно върху друго, като по-новите унищожават по-старите. Те са от периода 13 – 15-и век, като в последните години от него Трапезица вече е част от превзетото Търново. По това време по-голямата част от българското население е напуснала хълма, но има един малък квартал около портата, който се ползва, вероятно и от османските нашественици.
Откритите археологически материали са много, посочи доц. Рабовянов. Само в рамките на сегашния сезон са открити близо 500 монети, което позволява добра датировка на проучванията. Монетите са основно медни, но има и сребърни. Една от тях предизвиква най-голям интерес. Тя е много добре запазен екземпляр от монетите на цар Теодор Светослав, които са известни като едни от най-красивите в Средновековна България. Монетата е много добър образец за илюстриране на неговото монетосечене, обясни археологът.
Освен откритите жилища има и множество боклучни ями, даващи разнообразен и богат материал, който в случая е предимно керамичен. Тук става въпрос за много голямо количество керамика, от която вероятно ще могат да бъдат възстановени поне десетина съда. Тя е най-вече кухненска, но има и красиви сграфито съдове, охарактеризиращи Търново.
Освен църковния некропол екипът се е натъкнал и на друг некропол, с няколко гроба. Извън тях е открита и странна ситуация, при която в пода на едно от жилищата е намерено леко фрагментирано вкопано гърне, пълно с кости на бебе в анатомичен порядък. Дали това са плодовете на греха или нещо друго, дали е криминално деяние или не, това дете не е погребано по обичайния начин в некропол или по християнски образец, коментира доц. Рабовянов. Това е втори такъв случай на Трапезица. Предходният е разкрит отдавна, но тогава гърнето е в рамките на некропола на църквата, докато тук става въпрос за вкопаване в пода на действащо по същото време жилище, обясни археологът. Според позицията се предполага, че това се е случило в последните десетилетия на 14-ти или началото на 15-ти век – края на столично Търново или първите години от османския период, посочи той.
По време на тазгодишните разкопки археолозите са открили и една сполия – нещо взето от другаде и използвано наново, което е добре позната практика в Търново през Средновековието. Това е фрагмент от антична варовикова колона без надпис, превърната в строителен материал за сграда от османския период. Тя вероятно първо е била част от някоя от околните църкви и след превземането на града и изоставянето на храмовете е вградена в жилищна сграда от новото време, предполага археологът.
Тази година финансирането на проучванията на Трапезица от Министерството на културата е в рамките на проекта, в който екипът кандидатства – около 68 хиляди лева. Според доц. Рабовянов това е достатъчно за провеждане на нормални малки разкопки и за осъществяване на полева консервация, но не и за важни проблеми, като реставрация на разкритото и неговата социализация. Археологът изрази надежда, че Община Велико Търново, като ползвател на този обект с добър потенциал за развитие, ще е по-инициативна в тази посока. „Очевидно е, че разкритото не е малко, като не става дума само за крепостни стени, а за жилищни квартали, манастирски комплекси в североизточната част, дворци в северната част на хълма“, посочи доц. Рабовянов. Според него за такава масивна реставрация нужните суми ще са от порядъка на над 1 милион лева. Всичко трябва да бъде направено поетапно и след предварително изградена концепция, при спазване на определени маршрути, подходящи за туристическия поток, както и с подобряване на цялостната визия на Трапезица, смята доц. Рабовянов.
Предполага се, че площта на крепостта „Трапезица“ е около 70 декара, като очевидно тя е три пъти по-малка от „Царевец“. Това, което е проучено от нея досега е не повече от 12 декара, докато на „Царевец“ по времето на социализма с големи кампании и много средства е проучен на две трети, каза още доц. Рабовянов.