Панихида в памет на Желю Желев – първият демократично избран президент на България, бе отслужена в катедралния храм "Св. Александър Невски"

Панихида в памет на първия демократично избран президент на България – Желю Желев, бе отслужена в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София. Панихидата отслужи Мелнишкият епископ Герасим в съслужение с духовници от Българската православна църква. На службата присъстваха дъщеря му Станка Желева, членове на семейството, близки и приятели на д-р Жельо Желев, както и общественици, политици, представители на институции и граждани, дошли да почетат паметта му. 
Присъстваха още Петър Стоянов, президент на България в периода 1997-2022 г., генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, генералният директор на БНТ Емил Кошлуков, председателят на Държавна агенция „Архиви“ Михаил Груев. 
Д-р Желю Желев беше президент в периода 1990-1997 година. Той почина на 30 януари 2015 година.
Д-р Желев беше учен, философ, дисидент, държавен глава с идея за мирен преход през годините на сложно преминаване от тоталитаризъм към демокрация, автор на книгата „Тоталитарната държава“, публикувана по-късно под заглавието „Фашизмът“, пише неговата дъщеря Станка Желева. Той е създател на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, лидер на Съюза на демократичните сили, достоен политик, морален стожер, останал верен на своите принципи през целия си живот, допълва тя.
Д-р Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско, сочи информация на отдел „Справочна“ в БТА. През 1958 г. завършва философия в Софийския университет (СУ) "Климент Охридски". От 1961 до 1964 г. е редовен аспирант във Философския факултет на СУ. Бил е член на БКП, но през 1965 г. е изключен и интерниран в с. Грозден заради критиката в дисертацията му за Лениновото определение на материята. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация "Философското определение на материята и съвременното естествознание" и става кандидат на философските науки, а през 1995 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. От 1977 до 1982 г. е завеждащ секция "Култура и личност" в института. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът" с първоначално заглавие "Тоталитарната държава", която е забранена и спряна от разпространение, но преведена на десет езика. През 1988 г. защитава докторска дисертация "Релационна теория на личността".
В края на 80-те години Желю Желев е един от инициаторите и организаторите на първите неформални опозиционни организации в България. На 3 ноември 1988 г. е сред учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. На 19 януари 1989 г. участва в срещата на 12 български интелектуалци - дисиденти с френския президент Франсоа Митеран в посолството на Франция в България.
На 7 декември 1989 г. на учредителното събрание на коалицията Съюз на демократичните сили (СДС) е избран за първи председател на Координационния съвет на коалицията, преизбран е на 6 юли 1990 г. Участва в Кръглата маса (3 януари - 14  май 1990). Бил е депутат в VІІ-то Велико народно събрание /ВНС/ (10 юни - 1 август 1990) и председател на Парламентарния съвет на СДС (7 юли - 1 август 1990).
На 1 август 1990 г. VІІ ВНС го избира за председател (президент) на Република България. На 19 януари 1992 г. на втория тур на първите преки демократични избори за президент в страната Желю Желев и Блага Димитрова са избрани за президент и вицепрезидент, издигнати от коалиция Съюз на демократичните сили. На този пост е до януари 1997 г.  
С дейността си като държавен глава Желев има заслуги за запазването на гражданския мир в страната в изключително трудни и опасни условия, както и за подписването през 1994 г. на Рамковия договор за участие на България в програмата на НАТО "Партньорство за мир".
През 1991 г. е избран за член на Висшия съвет и за "доктор хонорис кауза" по философия на Международната академия "Медичи". На 5 септември 1992 г. в Майнц, Германия, е избран за индивидуален член на Либералния интернационал и член на Бюрото на организацията, а от 8 септември 1994 г. е неин почетен патрон. През 1996 г. основава и председателства фондация "Д-р Желю Желев". От 1998 г. е член на Борда на директорите на Атлантическия клуб в България. Инициатор е на създаването на Балканския политически клуб през май 2001 г. в София и е избран за председател. На 28 април 2001 г. под негов патронаж е създадена Асоциацията на философите от Югоизточна Европа.
През 2004 г. като специален представител на българското председателство в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа д-р Желю Желев осъществява в Грузия серия разговори по проблема за разрешаването на конфликта в Южна Осетия. През март 2005 г. като специален пратеник на държавния глава Георги Първанов участва в Срещата на високо равнище по демокрацията, тероризма и сигурността в Мадрид. През 2011 г. е специален пратеник на министъра на външните работи Николай Младенов в Тунис като наблюдател на изборите за конституционно събрание на страната.
Желю Желев е почетен доктор на университетите в Мейн, Тел Авив, Анкара, Модерна (Лисабон), на Американския университет в Благоевград, на Югозападния университет "Неофит Рилски", на Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Два пъти е обявен за "Мъж на годината" (1990, 1992 г.). На 26 ноември 2002 г. е отличен от Атлантическия клуб в България за приноса си в утвърждаването на атлантическите ценности. На 7 март 2005 г. президентът Георги Първанов удостоява д-р Желю Желев с най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" с лента за изключително големите му заслуги като държавен глава, за приноса му в изграждането и утвърждаването на демокрацията и по повод 70 години от неговото рождение. На 15 януари 2010 г. македонският президент Георге Иванов му връчва най-високото държавно отличие - орден "Осми септември" за приноса му България първа да признае независимостта на Македония, както и за утвърждаването на нейната международна позиция. 
Автор е на книгите "Фашизмът" (1982), "Реалното физическо пространство" (1989), "Човекът и неговите личности. Релационна теория за личността." (1991), "Обръщенията на президента към народа и парламента" (1998), "Националната кръгла маса - 3 януари-14 май 1990 г." (1998), "В голямата политика" (1998), "Обръщения към нацията", "Интервютата януари 1989-септември 2000 г." (2004), "Въпреки всичко" (2005), "Митове и легенди за българския преход" (2014).
От 2013 г. д-р Желю Желев участва в Съвет на президентите - инициатива на президента Росен Плевнелиев, където заедно с президента (1997-2002) Петър Стоянов и президента (2002-2012) Георги Първанов обменят неформално мнения по различни теми и важни за страната въпроси.