Писането за мен е магия, каза поетесата Елена Атанасова в Разград

Писането за мен е магия. Чувствам се пълноценна и истински жива, когато пиша. Това е моят начин да не съм подвластна на стреса и негативното в ежедневието, каза в интервю за БТА поетесата Елена Атанасова, която днес представи първата си стихосбирка „Лунното момиче“ в Регионалната библиотеката „Проф. Боян Пенев“ в Разград.
Тя разказа, че пише от дете, като има публикувани творби още от детските си години във вестници и периодични издания на Държавната печатница в Разград. Първото й публикувано стихотворение носи заглавието "Мои жерави". 
„Настоящата стихосбирка е моя съкровена мечта още от дете. Но дори не съм имала смелостта да мечтая, че някога ще издам стихосбирка. Идеята за нейното издаване се роди на едно пътуване през 2023 г. из Европа, на което бяхме с наши семейни приятели – Таня и Александър Илиеви. Заинтригувани от това, че непрекъснато записвам мои впечатления от пътуването и разбирайки за страстта ми към писането, те ми подадоха ръка и ме насърчиха да издам стихосбирката“, каза Атанасова. 
Тя добави, че редактор и рецензент на стихосбирката е проф. Александър Илиев. Внезапната му кончина през април 2024 г. осуетява издаването на книгата, което е било предвидено през месец май миналата година. „Година по-късно стихосбирката е вече факт. Много съм благодарна затова, че ме насърчиха да направя тази стъпка“, отбеляза поетесата.
По думите й много назад в годините се заражда идеята за стихосбирка и то по един съвсем обикновен и странен начин. „Големият ми син Стефан - тогава още дете, трябваше да пише някакво домашно – гатанка в рими. Той даде идеята за какво да бъде гатанката и аз съответно я написах. Впечатлен от поетичните ми заложби, съвсем спонтанно той възкликна: „Мамо, защо не напишеш книга?“. Ето, аз написах книга“, посочи Атанасова. 
Тя каза, че стихосбирката носи заглавието на първото стихотворение в нея – „Лунното момиче“, което е написала през 1986 г. „Темата за цикличността на нашия живот ме е вълнувала винаги – промяната на сезоните, смяната на деня с нощта, приливите и отливите, промяната в нашите настроения. Всичко онова в нашия свят, което ни заобикаля и е подвластно на неписани, но природни закони, с чистота и наивността на онази си възраст съм се опитала да се докосна до тази лунна мистичност, която съм виждала в луната и да я предам по свой си начин“, отбеляза поетесата. 
Подбраните творби в книгата са 33. Подредени са в три раздела – лирика, размисли и съзерцания, посветени, като единственият текст в проза е размисли и съзерцания. „Корицата и илюстрациите са дело на малкия ми син – Борис. Той беше до мен в процеса по издаване от първия до последния ден“, отбеляза Елена Атанасова. 
„Посланието, което изпращам чрез тази стихосбирка, е да не забравяме за красотата на живота. А това зависи единствено от нашия фокус – дали виждаме положителното или отрицателното... Да не забравяме, че светът е и красив освен всичко друго. Той е шарен, пъстър, динамичен, любопитен. Нека не забравяме, че единственото нещо, което ни принадлежи, е настоящият момент – тук и сега“, добави поетесата. 
Елена Атанасова е родена на 24 юни 1969 г. в Разград, където завършва музикална паралелка с инструмент гъдулка. Има магистратура по педагогика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, магистърска степен и следдипломна квалификация по социален мениджмънт от Университета за национално и световно стопанство. В момента работи като социален работник в Дирекция „Социално подпомагане“ в Русе, а професията си определя като призвание.