Оригинални клинописни плочки от VI в. пр. Хр. могат да разгледат посетителите на най-новата изложба, озаглавена „Гласовете на Вавилон: Клинописни плочки от изгубената цивилизация“, която е открита в Археологическия музей в Бургас, съобщават от Регионален исторически музей в морския град. Експонатите са предоставени от историческия музей в Котел, получил ги като дарение от един от най-големите благодетели на възрожденския град - Петър Матеев. Глинените таблици са пет на брой. Те имат различни размери и върху тях са изписани важни за времето финансови документи.
През 1876 г. Петър Матеев участва в археологическа експедиция в Близкия Изток под ръководството на известния археолог Джордж Смит, чиято работа променя представите за древната култура на Вавилон и Асирия. Роденият в Лондон Смит става известен с разчитането на „Епосът на Гилгамеш“, което потвърдило библейските разкази за Всемирния потоп. След откритията в град Ниневия, Смит оглавява нови експедиции, за да намери липсващи части от текста. През 1876 г. той идва в Цариград, за да получи разрешение за разкопки и там се среща с Петър Матеев.
След като получават султанския ферман, Смит и Матеев тръгват на пътешествие, в което откриват хетски надписи. По пътя изследват културни и социални особености на региона и местните жители. Когато стигат до Багдад, ситуацията се усложнява поради бунтове и те решават да се върнат обратно. По пътя Смит заболява и умира. Матеев успешно се завръща в Цариград. Неговите пътепис и автобиография са ценни исторически източници, които документират важността на българския принос в световната археология, допълват от Археологическия музей в Бургас.
Петър Матеев (1850-1943) е общественик, журналист, сътрудник на много европейски и български издания. Произхожда от стар заможен възрожденски котленски род. Образованието си получава в родния град, а по-късно учи в Протестантския колеж на Малта и работи в английската поща в Цариград. Матеев приема предложението на Смит, но е предупреден от английския консул, че като българин може да срещне затруднения с властите, заради което сменя името си на Питър Матюсън, за да се представя като английски поданик.
Архивът на вавилонския род Егиби включва около 1700 глинени плочки, които документират финансовата дейност на рода в периода от 606 до 482 г. пр. Хр., когато Вавилон е част от Нововавилонското царство, а по-късно и от Ахеменидска Персия. Архивът обхваща пет поколения и съдържа информация за търговия с фурми, зърно, недвижими имоти, роби, както и за отпускане на заеми и плащане на данъци. Табличките подробно описват лицата и техните роднински връзки. Най-ранната плочка е датирана 547 г. пр. Хр., а най-късната - от 536 г. пр. Хр., допълват от музея в Бургас.
От културната институция обясняват, че клинописното писмо е най-ранната позната писмена система в света. За пръв път се появява преди повече от 3000 години пр. Хр. в Месопотамия и по-точно – в земите на днешен Южен Ирак. Тогава върху прясно формувани глинени плочки се нанасяли символи с формата на вертикални, хоризонтални и коси клинчета, като в последствие плочките се изсушавали или изпичали. Инструментът, с който се е “пишело”, представлявал писец от тръстика или друг материал. По-късно става известен като стилус. Древните писари, поради спецификата на занятието си, били дълбоко уважавани и се ползвали с висок социален престиж като пазители на мъдростта и познанието, съхранени в текстовете.