Пловдивският скулптор и художник Ангел Каравланов дарява творбите си на училища, църкви и манастири из цялата страна


Пловдивският скулптор и художник Ангел Каравланов дарява творбите си на училища, църкви и манастири из цялата страна, за да „увековечава българското“, съобщи творецът за БТА.
Ангел Каравланов се занимава професионално с изкуство близо 20 години, след като завършва Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а след това и Националната художествена академия със специалност „Скулптура“ при професор Емил Попов. За това време е направил над 1 000 скулптури и стотици картини, като по-голяма част от творбите си дарява на училища, детски градини, църкви и манастири.
Пред БТА той разказа, че да увековечава българското чрез творчеството си е една от най-важните каузи в живота му. „Не бива да забравяме нашите корени и традиции, които изчезват с всяко едно поколение“, казва скулпторът и художник Ангел Каравланов за решението му да оставя своите следи, докато има силите, за да радва хората и да ги кара да задават въпроси и да се интересуват какво се е случвало по нашите земи.
Творецът вярва, че има сила, която ни движи, както и че добрите намерения винаги намират своя път. „Всеки човек може да промени света към по-добро. Дори с едни обикновени рисунки само да освежиш една фасада и ежедневието на хората, които обитават това място, става съвсем друго и те започват да се радват“. По думите му не са малко случаите, когато добрият пример е заразявал хората, станали свидетели на делото му. „Запалих се да рисувам фасадите на детски градини и училища, защото за съжаление повечето общини нехаят. За мен е безумно да не се отделят средства за децата, които са бъдещето на тази страна. Има градини, които дори не приличат на такива.“
Започнал е от една детска градина в Пловдив, след която веднага последвала втора и само след седмица вече бил изрисувал 7-8 сгради. „И така вече седем години. Първите няколко месеца бяха към 250, след това просто спрях да ги броя“, казва той. „Чистотата на детските усмивки, които виждам е най-голямата мотивация за мен, а удовлетворението, което изпитвам след всеки осъществен проект е моята награда“, посочва Каравланов.
Разказва за някои от многобройните случки, които го вдъхновяват да не спира да го прави. „В Хисаря, преди 5 години, работех на 30 метра височина, на една стара вишка без стабилизатор, където всичко се клатеше. Духаше силен вятър, а аз рисувам бретона на Васил Левски и ме пази само една ръждива тел. И точно тогава дворът на училището се напълни с деца, които съвсем сами ми запяха химна. Настръхна ми косата“, спомня си той. След това решава да изрисува цялото училище отвън и отвътре по коридорите с образите на Аспарух, Симеон, Христо Ботев, Иван Вазов и Райна Княгиня. По-късно разбира от директорката, че децата месеци наред не спират да ги рисуват. Според него народните герои възпитават добродетели в децата и младите хора. Разказва и за училище в Калофер, където родителите сами са инициирали проект, за община Баните, където почти няма село или махала, която не е нарисувана от него. „Навсякъде срещам прекрасни хора“, казва Каравланов, а „целият ми положен труд се връща стократно“.
Добавя, че продължава да прави всичко това , защото го усеща по този начин и знае, че това може да направи. „Да се бунтувам, да мрънкам, да се гневя, за мен няма смисъл. Аз съм човек на делата. Трябва да случваш нещата, защото всичко друго е само цирк“, казва той. „Добрите дела се правят тихо“, обяснява Каравланов, който няма намерение да спира с тях.
Според него трябва да се върне вярата на хората. „През последните няколко години се опитвам да влагам енергия в работите, както са правили старите лечители, по техния мистичен начин, с наричане, доколкото мога. Иска ми се чрез картините и чрез скулптурите да се лекуват душите на хората. Силно вярвам, че добротата, любовта и  добродетелите привличат, и няма как човек да остане безразличен“.
На въпрос трудно ли е да се издържа човек с изкуство в България, той казва, че страната ни е място, което обожава и без което не може. Споделя, че за кратко е живял в чужбина, но много бързо разбира, че не е за него, и първото нещо, което прави, когато се е прибира, е да избяга в Родопите. „Те са нещо божествено. И пет живота не могат да ми стигнат да направя и половината предания и легенди, които са се случвали там", споделя Каравланов, който е и наполовина родопчанин. „В подножието на Родопите въздухът е друг. Чувстваш се по-жив, по-свободен и можеш по-лесно да твориш. Всеки път го преоткривам това място, всеки път с нови очи го виждам“, казва той.
По думите му там има изключително много космическа енергия, с която си обяснява и вълшебствата, които се случват често при монтажите на скулптурите в района. „Разговорите с възрастните хора също са прекрасни, защото когато видят, че се интересуваш от някое място или случка, веднага започват да разказват предания и легенди за хайдути, моми, фолклор, църкви и стари храмове, които лежат върху тракийски светилища“, казва Каравланов.
Преди няколко години творецът става популярен и с триметровата си скулптура от гранит „Родопчанка“, която поставя в смолянското село Чокманово. Тя е посветена на неговата баба, певицата Катя Кисьова.
Освен скулптор и художник Каравланов е и гайдар. „Това ми беше детска мечта. Баба ми възпита у мен любовта към родопската музика и ценности. Читалището, в което започнах да свиря за първи път на гайда беше същото, в което тя ме е водила като дете. От малък си мечтаех да имам гайда, но чак преди няколко години се сдобих с такава като подарък от моята майка", споделя творецът, който е автор и на паметника на основателя на оркестър „100 каба гайди“ Апостол Кисьов в село Стойките.
По думите на Каравланов всеки камък си чака времето и майстора, за да се съживи. „Всеки камък носи своя душа, която чака да бъде изведена. Дори като звук и мирис са различни, самото им изграждане е различно – едните са вулканични, другите са утаечни“, обяснява той, добавяйки, че трябва да се подхожда с много смирение, но и решителност към камъка.
Разказва, че е запомнил думите на един каменоделец, правил фигури на една от катедралите в Париж, Франция, който е казал, че „всеки камък има своя мелодия, която чака да бъде изсвирена“ и сега всеки път когато работи с камък се сеща за това. „Варовикът звъни по един начин, гранитът има друг звук, мраморът има съвсем друга дълбочина“, казва скулпторът.
Най-любимата му творба е в Триград, където прави скулптура на Орфей и Евридика в пещерата „Дяволското гърло“. „Получи се невероятна скулптура „Изворът на Орфей" - как Орфей изважда Евридика от подземния свят, от реката Стикс", разказва той. „Направих я с цялата си любов и старание, на които съм способен. Никога няма да забравя как се събудих рано сутринта, натоварих камъка и тръгнах за пещерата. Четирима човека не можахме да го разтоварим. Нямам представа как съм успял да кача близо 250 килограмов камък сам“, спомня си Каравланов.
Част от по-известните му творби са още триметрова чешма от гранит в пловдивската църква „Света Петка“, паметник на Стою Шишков в Етнографския музей, бюст-паметник на Вазов за Народна библиотека „Иван Вазов“, както и паметник на Васил Левски в село Мраченик, откъдето е родом баща му.
Споделя, че се вдъхновява от много и най-различни неща – животни, хора и характери, легенди и предания, и че всеки ден се учи на нещо ново. Казва също, че много му се иска по-често да среща хора, които да милеят за изкуството.
Плановете на Ангел Каравланов са наистина големи, но на първо място си пожелава да има сили и вдъхновение да сбъдва „мечтите от камък" на мястото над вековния манастир близо до Пловдив,  където се намира ателието му.

Ямбол

Утвърдени имена и млади творци участват в изложбата „Пролетен салон”, открита в Ямбол

Своето усещане за пролетта като духовно състояние и творчески заряд представят 20 художници от Ямбол и региона в изложбата „Пролетен...

Велико Търново

Искрен Красимиров, преоблечен като Бенковски, представи новата си книга за Априлското въстание във Велико Търново

Искрен Красимиров, преоблечен като Бенковски, представи във Велико Търново новата си книга за Априлското въстание, озаглавена „Да запалиш България: самозванци,...

Монтана

СПА хотел „Медикус“ във Вършец обнови базата си с фокус върху енергийната ефективност

Реновация за подобряване на енергийната ефективност извърши СПА хотел „Медикус“ във Вършец, съобщи за БТА собственикът Димитър Николов. От тази...

Ямбол

Международна фотографска изложба представя природата, хората, бита и традициите на община Тунджа

Фотографска изложба, открита в сградата на Община Тунджа, представя природата, хората, бита и традициите на района. Подбраните кадри са от...

Пловдив

Около 22 тона фурми са конфискувани в Пловдив при разследване на схема за присвояване в особено големи размери

Около 22 тона фурми са конфискувани в Пловдив при разследване на схема за присвояване в особено големи размери, съобщиха от...

Златоград

СПА Комплекс „Александър“ в Златоград разширява услугите си с минерален басейн, авторска терапия с „Родопското чудо“ и летни пакети с плаж в Гърция

СПА комплекс „Александър“ в Златоград разширява своите СПА и туристически услуги, съчетавайки балнеолечение, авторски терапии и културно-исторически туризъм, съобщи за...