Пловдивският скулптор и художник Ангел Каравланов дарява творбите си на училища, църкви и манастири из цялата страна

Пловдивският скулптор и художник Ангел Каравланов дарява творбите си на училища, църкви и манастири из цялата страна, за да „увековечава българското“, съобщи творецът за БТА.
Ангел Каравланов се занимава професионално с изкуство близо 20 години, след като завършва Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а след това и Националната художествена академия със специалност „Скулптура“ при професор Емил Попов. За това време е направил над 1 000 скулптури и стотици картини, като по-голяма част от творбите си дарява на училища, детски градини, църкви и манастири.
Пред БТА той разказа, че да увековечава българското чрез творчеството си е една от най-важните каузи в живота му. „Не бива да забравяме нашите корени и традиции, които изчезват с всяко едно поколение“, казва скулпторът и художник Ангел Каравланов за решението му да оставя своите следи, докато има силите, за да радва хората и да ги кара да задават въпроси и да се интересуват какво се е случвало по нашите земи.
Творецът вярва, че има сила, която ни движи, както и че добрите намерения винаги намират своя път. „Всеки човек може да промени света към по-добро. Дори с едни обикновени рисунки само да освежиш една фасада и ежедневието на хората, които обитават това място, става съвсем друго и те започват да се радват“. По думите му не са малко случаите, когато добрият пример е заразявал хората, станали свидетели на делото му. „Запалих се да рисувам фасадите на детски градини и училища, защото за съжаление повечето общини нехаят. За мен е безумно да не се отделят средства за децата, които са бъдещето на тази страна. Има градини, които дори не приличат на такива.“
Започнал е от една детска градина в Пловдив, след която веднага последвала втора и само след седмица вече бил изрисувал 7-8 сгради. „И така вече седем години. Първите няколко месеца бяха към 250, след това просто спрях да ги броя“, казва той. „Чистотата на детските усмивки, които виждам е най-голямата мотивация за мен, а удовлетворението, което изпитвам след всеки осъществен проект е моята награда“, посочва Каравланов.
Разказва за някои от многобройните случки, които го вдъхновяват да не спира да го прави. „В Хисаря, преди 5 години, работех на 30 метра височина, на една стара вишка без стабилизатор, където всичко се клатеше. Духаше силен вятър, а аз рисувам бретона на Васил Левски и ме пази само една ръждива тел. И точно тогава дворът на училището се напълни с деца, които съвсем сами ми запяха химна. Настръхна ми косата“, спомня си той. След това решава да изрисува цялото училище отвън и отвътре по коридорите с образите на Аспарух, Симеон, Христо Ботев, Иван Вазов и Райна Княгиня. По-късно разбира от директорката, че децата месеци наред не спират да ги рисуват. Според него народните герои възпитават добродетели в децата и младите хора. Разказва и за училище в Калофер, където родителите сами са инициирали проект, за община Баните, където почти няма село или махала, която не е нарисувана от него. „Навсякъде срещам прекрасни хора“, казва Каравланов, а „целият ми положен труд се връща стократно“.
Добавя, че продължава да прави всичко това , защото го усеща по този начин и знае, че това може да направи. „Да се бунтувам, да мрънкам, да се гневя, за мен няма смисъл. Аз съм човек на делата. Трябва да случваш нещата, защото всичко друго е само цирк“, казва той. „Добрите дела се правят тихо“, обяснява Каравланов, който няма намерение да спира с тях.
Според него трябва да се върне вярата на хората. „През последните няколко години се опитвам да влагам енергия в работите, както са правили старите лечители, по техния мистичен начин, с наричане, доколкото мога. Иска ми се чрез картините и чрез скулптурите да се лекуват душите на хората. Силно вярвам, че добротата, любовта и  добродетелите привличат, и няма как човек да остане безразличен“.
На въпрос трудно ли е да се издържа човек с изкуство в България, той казва, че страната ни е място, което обожава и без което не може. Споделя, че за кратко е живял в чужбина, но много бързо разбира, че не е за него, и първото нещо, което прави, когато се е прибира, е да избяга в Родопите. „Те са нещо божествено. И пет живота не могат да ми стигнат да направя и половината предания и легенди, които са се случвали там", споделя Каравланов, който е и наполовина родопчанин. „В подножието на Родопите въздухът е друг. Чувстваш се по-жив, по-свободен и можеш по-лесно да твориш. Всеки път го преоткривам това място, всеки път с нови очи го виждам“, казва той.
По думите му там има изключително много космическа енергия, с която си обяснява и вълшебствата, които се случват често при монтажите на скулптурите в района. „Разговорите с възрастните хора също са прекрасни, защото когато видят, че се интересуваш от някое място или случка, веднага започват да разказват предания и легенди за хайдути, моми, фолклор, църкви и стари храмове, които лежат върху тракийски светилища“, казва Каравланов.
Преди няколко години творецът става популярен и с триметровата си скулптура от гранит „Родопчанка“, която поставя в смолянското село Чокманово. Тя е посветена на неговата баба, певицата Катя Кисьова.
Освен скулптор и художник Каравланов е и гайдар. „Това ми беше детска мечта. Баба ми възпита у мен любовта към родопската музика и ценности. Читалището, в което започнах да свиря за първи път на гайда беше същото, в което тя ме е водила като дете. От малък си мечтаех да имам гайда, но чак преди няколко години се сдобих с такава като подарък от моята майка", споделя творецът, който е автор и на паметника на основателя на оркестър „100 каба гайди“ Апостол Кисьов в село Стойките.
По думите на Каравланов всеки камък си чака времето и майстора, за да се съживи. „Всеки камък носи своя душа, която чака да бъде изведена. Дори като звук и мирис са различни, самото им изграждане е различно – едните са вулканични, другите са утаечни“, обяснява той, добавяйки, че трябва да се подхожда с много смирение, но и решителност към камъка.
Разказва, че е запомнил думите на един каменоделец, правил фигури на една от катедралите в Париж, Франция, който е казал, че „всеки камък има своя мелодия, която чака да бъде изсвирена“ и сега всеки път когато работи с камък се сеща за това. „Варовикът звъни по един начин, гранитът има друг звук, мраморът има съвсем друга дълбочина“, казва скулпторът.
Най-любимата му творба е в Триград, където прави скулптура на Орфей и Евридика в пещерата „Дяволското гърло“. „Получи се невероятна скулптура „Изворът на Орфей" - как Орфей изважда Евридика от подземния свят, от реката Стикс", разказва той. „Направих я с цялата си любов и старание, на които съм способен. Никога няма да забравя как се събудих рано сутринта, натоварих камъка и тръгнах за пещерата. Четирима човека не можахме да го разтоварим. Нямам представа как съм успял да кача близо 250 килограмов камък сам“, спомня си Каравланов.
Част от по-известните му творби са още триметрова чешма от гранит в пловдивската църква „Света Петка“, паметник на Стою Шишков в Етнографския музей, бюст-паметник на Вазов за Народна библиотека „Иван Вазов“, както и паметник на Васил Левски в село Мраченик, откъдето е родом баща му.
Споделя, че се вдъхновява от много и най-различни неща – животни, хора и характери, легенди и предания, и че всеки ден се учи на нещо ново. Казва също, че много му се иска по-често да среща хора, които да милеят за изкуството.
Плановете на Ангел Каравланов са наистина големи, но на първо място си пожелава да има сили и вдъхновение да сбъдва „мечтите от камък" на мястото над вековния манастир близо до Пловдив,  където се намира ателието му.