По предвидения бюджет за училищното образование за 2026 г. дискутираха депутати и училищни директори на заседанието на образователната комисия

По предвидения бюджет за предучилищното и училищното образование за 2026 г. дискутираха ръководителите на работодателските организации в средното образование, които са училищни директори, както и народни представители на днешното заседание на Комисията по образованието и науката в Народното събрание. На него беше обсъден и гласуван на първо четене законопроектът за държавния бюджет за 2026 г. в частта му за образованието и науката.
Законопроектът на държавния бюджет беше представен от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.  
За ученическите стипендии министър Красимир Вълчев каза днес, че са предвидени 21 милиона евро за 2026 година. Сега ученическите стипендии се определят с постановление на Министерския съвет от 2017 г., в което има минимален и максимален размер на стипендиите. Минималният размер на ученическата стипендия е 21 лева, а максималният - 60 лева. Това е от 2017 г. и този размер не е променян, каза Ангел Янчев от парламентарната група (ПГ) на „Възраждане“.  
Той отбеляза, че има достатъчно законово време, за да се предложи на обществено обсъждане и да има промяна в постановлението на Министерския съвет от 2017 г. за ученическите стипендии, и минималният им размер да стане 21 евро, а максималният - 60 евро.
Прав е Ангел Янчев, че стипендиите на учениците са ниски и трябва да бъдат увеличени. Предвидили сме за следващата година да има увеличение на ученическите стипендии и това ще стане чрез подзаконов нормативен акт - с постановление, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Добре е, че ще има увеличение на стипендиите на учениците, защото те са много изостанали, каза акад. Николай Денков от ПГ на „Продължаваме промяната - Демократична България“.
В средата на тази година имахме известни притеснения, че няма да има никакво увеличение на възнагражденията, както и на единния разходен стандарт. Наличието на такива увеличения в бюджета води и до необходимостта от неговата подкрепа. Правилото за 125 процента на увеличение на възнагражденията на учителите е най-важният фактор. От 2017 г. досега не е имало година, в която да няма увеличение на възнагражденията на учителите и това е най-сигурният лост, че качеството на образованието върви в правилната посока, каза Диян Стаматов, който е председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ), както и директор на 119-о Средно училище "Михаил Арнаудов" в столицата.
По думите му, за голямо съжаление, това са положителните неща, а в предишните екипи на Министерството на образованието и науката (МОН) - на проф. Галин Цоков, на акад. Николай Денков, и на министър Красимир Вълчев, имаше възможност за осъществяване на идеята за STEМ център във всяко българско училище. Тази тенденция, която ще продължи до средата на 2026 г., дава увереност за стабилно надграждане на материално-техническата база. В бюджета за 2026 г. липсват средства за капиталови разходи и за преминаване на едносменен режим в училищата, каза Стаматов. Той отбеляза обаче, че ще има повишение на учителските заплати и подкрепата на законопроекта за бюджета е необходима.
Асен Александров - председател на Сдружението на директорите в средното образование, също отбеляза, че увеличаването на възнагражденията води до повишаване на мотивацията на учителите. Той каза, че училищни директори се притесняват обаче дали ще се справят с увеличаващите се разходи за издръжка, и когато се повишават стандартите, въпросът е колко от средствата да се използват за заплати и колко за издръжка. Искаме да се предвидят такива резерви, за да не остане някое училище без електричество, или без парно отопление, каза Александров.
Той съобщи, че повече от два пъти за последните десет години са се увеличили учениците с необходимост от ресурсно подпомагане. Те имат нужда от допълнителна подкрепа, но лошото е, че много повече от децата не са диагностицирани и имат нужда от обща подкрепа. Трябва да се назначават и повече специалисти - педагози, психолози и педагогически съветници.
В платформата „Дигитална раница“ не може да се публикуват само електронните учебници, а трябва да я напълним и с професионални платформи, защото имаме нужда от проверена научна информация. Друго важно е да въведем и учители-методици, към които да се обръщат другите учители, каза Асен Александров. Той отбеляза, че всичко това е свързано с приоритети, но общата му оценка е за подкрепа на бюджета за образование.
Председателят на комисията проф. Андрей Чорбанов от ПГ на „Има такъв народ“ обобщи важните неща и каза, че образованието и науката са от първостепенно значение за развитието на държавата. Качеството ще е критерият доколко една образователна институция изпълнява своите функции. Ясно е, че заради демографската криза някои училища вероятно ще загубят своите функции, някои университети ще станат бутикови - поради промяна в специалности и в бъдещи професии. Затова трябва да се стимулират иновациите и развитието, искам да поздравя министър Красимир Вълчев, защото комисията работи заедно с МОН и не сме враждуващи страни, каза проф. Чорбанов.