Политически обвързаната посока на изкуството го продава, но носи и риск то да загине, смята художничката Бора Петкова

Крайно политически и социално обвързаната посока на изкуството го продава, но носи и риск то да загине. Това каза в интервю пред БТА художничката Бора Петкова, която в понеделник вечерта откри във Варненската градска галерия изложба рисунки, озаглавена „Към себе си“. Това е първата й самостоятелна изява от десет години. 
Според Петкова влиянието на актуалните теми отделят твореца от него самия и прибутват изкуството в посока да влияе на обществото, да създава нагласи, да променя манталитет и в крайна сметка да бъде политически инструмент, което няма нищо общо с него. Тя не споделя твърденията, че творчеството винаги е политически ангажирано и не работи по този начин. За нея не е правилно и подценяването на естетическите качества и занаятчийския момент в правенето на художествени произведения.  
Всички серии рисунки, които авторката показва в изложбата си във Варна, са в развитие и тя продължава да работи върху тях. Каза, че върви по пътя към себе си през целия си живот и това не е някакъв фойерверк като за събитие или изследване на културното развитие на човечеството изобщо. Човек е по-голям и извън себе си като времетраене и като форма. Той просто е едно проявление, но свързано с по-голяма същност, която обхваща цялото сътворение във всичките му времена и посоки. Пътят към себе си е осъзнаване на повече, смята Бора Петкова.
Следва цялото интервю с нея:
Вашата изложба се нарича „Към себе си“. Това намиране на себе си случва ли се според Вас на творците на съвременно визуално изкуство в България? Мина ли етапът на догонване на европейските процеси след 1989 г., има ли промяна? 
- Аз рядко използвам термина съвременно изкуство. Плашещо и застрашаващо за мен е поведението на много от художниците и кураторите. Бих го определила като гледане откъде духа вятърът и каране в тази посока. Дали темата ще бъде войната, или мигрантите, или ЛГБТ общността, просто тази крайно политически и социално обвързана посока на изкуството го продава, но носи риск то да загине. Не може да се инструментализира така. Винаги е било борба и страдание на твореца да го запази чисто от подобни влияния. Мисля, че те не бива да се допускат, защото отделят артиста от самия него. Прибутват изкуството в посока то да влияе на обществото, да създава нагласи, да променя манталитет, да бъде в крайна сметка политически инструмент, което за мен няма нищо общо с него. Има твърдения, че изкуството винаги е политическо, но аз не съм съгласна и не работя по този начин.  
Търсенията на художниците в наше време повече на фронта на естетическото и художественото ли са или в посока на отправянето на различни актуални послания? 
- Естетическите качества, дори занаятчийският момент в правенето на произведения са доста подценени, осмени дори, мога да кажа. Аз не считам това за правилно. 
Смятате ли, че мнозинството от артистите се увличат от тази актуална тенденция? 
- Мисля, че да. Политкоректност е имало винаги, независимо дали ще говорим за преди 1989 година или след това. Винаги съществува течение, което влачи нещата. То просто се видоизменя и образът му става друг, но действието е същото. Според мен днес свободните автори са по-малко. 
Вие сте завършили скулптура, но след това се изявявате в сферата на художествената инсталация, фотографията, видеопроизведенията, акционизма, рисунката. Защо потърсихте други медии и похвати?
- От десет години работя предимно в медията на рисунката с различни материали. Завършила съм скулптура в Националната художествена академия, известно време продължавах да се занимавам с класическите техники, но това е път. Има хора, които остават в една материя дълготрайно, и други, които са по-приемствени към любознателност и експериментират с други материали и медии. При мен се случи така, че скулптурата в този най-класически вариант отстъпи. Започнах да имам любопитство към нещата, които са вече създадени и тръгнах към инсталацията с визията за натоварването на съществуващото с друг смисъл. Скулптурата нямаше как да ми послужи за тези цели.  
От изложбата „Към себе си“ и най-вече от сериите художествено изследване „Флотационни сесии“ разбираме, че Вие умишлено вървите по този път на себепознание от много време, експериментирайки дори в затворената капсула на флотационната вана. Има ли измерения във времето и пространството пътят към себе си? 
- Мисля, че това е път, който си е у мен и аз вървя по него през целия живот. Не е някакъв фойерверк като за изложба или изследване на културното развитие на човечеството изобщо. Разсъждавала съм доста за посоките. В зависимост от това как той се свързва с конкретния момент или с вечността, най-вероятно всеки ще разбере, че посоки няма. Това е трудно да се възприеме, защото човекът има нужда от параметри, от лимитации заради самия му живот и защото има спомени.Флотационните сесии например не са спомени, не са преживени неща в миналото. Човек е по-голям и извън себе си като времетраене и като форма. Той просто е едно проявление, но свързано с по-голяма същност, която обхваща цялото сътворение във всичките му времена и посоки. Не мога да отговоря дали движението е нагоре или надолу, напред или назад. Пътят към себе си е осъзнаване на повече. 
Вашите флотационни сесии доведоха ли до някакво избистряне, пречистване или отделяне, както става в този процес? 
- Те ми помагат в работата, защото са много интересен източник на образи. Във флотационната вана, която представлява капсула, пълна с наситен разтвор на магнезиев сулфат, тялото не може да потъне и почива в релаксация на мускулатурата и съзнанието. Отгоре има капак и човек се изолира от всички външни влияния като светлина, звук и присъствие. Усещането е все едно преди да се родите. Мозъкът обаче не може да търпи този вакуум и започва да произвежда образи. Това са халюцинации, образувани по естествен начин. В началото бе стресиращо занимание, но после се превърна в пътешествие в неизвестното и подсъзнателното. Човек не може да е напълно неповлиян от света, в който живеем, защото все пак действа с някакви представи, но това за мен е невероятно пътуване, което е странно, защото не помръдваш. На мен ми повлия да разбера, че отричането от нещо води до приемане на друго, тоест в един момент аскезата води до по-голямо насищане със същност. Това е ценното за мен. Връзка с флотационните сесии има и левитацията, показана в друга моя работа, и изпитана физически напълно истински заради състоянието на тялото във ваната. 
Някои от показаните в изложбата рисунки били ли са ползвани за илюстрации? Работите ли в този жанр? 
- Не. Това са работи, които не са намирали приложение в илюстрация, защото са твърде лични. 
В рисунките Ви има авторски текстове. Публикували ли сте нещо някъде, издавали ли сте? 
- Текстовете в произведението ми „Из Дневника - сънища, видения, реалности“ са кратък разказ за събитията, свързани с най-близките ми хора и с майка ми. Напоследък образът за мен има нужда от текст, понеже в него има много детайли, които са важни към визията. Там разказът е по-голям, а за да покажа всичко, описано в него, са нужни множество илюстрации. 
Иначе аз съм неизвестен поет и с лириката ми са запознати само моите приятели. Нищо не съм публикувала, въпреки че мисля по въпроса.