Постамент с надпис, посветен на жена философ от трети век, бе открит при археологически проучвания край новозагорското село Караново

Постамент с надпис, посветен на жена философ на име Юлия Флавия Магна от трети век, бе открит при археологически проучвания край новозагорското село Караново. Това каза в интервю за БТА археологът проф. д-р Борис Борисов. Според специалистите върху постамента е имало статуя, която те се надяват да открият при бъдещи разкопки.
Тазгодишните проучвания са започнали на 3 септември. Директорът на Историческия музей в Нова Загора Генчо Димитров, който е заместник-ръководител на проучванията, заяви, че през този археологически сезон най-изненадващото и голямо откритие е голям мраморен постамент с надпис, доста добре запазен, с височина 174 см, в най-широката си част над 70 см и с тегло над тон и половина по предварителни изчисления. Паметникът носи десетредов надпис на старогръцки език. Въпреки няколко пукнатини, той е в добро състояние и се очаква да не създаде проблеми при пренасянето. „Идеята е находката да бъде експонирана вътре в музея, на първия етаж, за да може да ѝ се радват посетителите още от входа, защото самият паметник е доста значим за нашата географска ширина. Всъщност това е най-добре запазеният мраморен постамент с надпис в Новозагорско, откриван до момента“, посочи Димитров.
Теренната работа е довела до извода, че става въпрос за посвещение на Луций Геминий Тертул, който посвещава паметника на Юлия Флавия Магна. Името Флавия Магна не е типично за тази част на Тракия и е възможно тя да е била от друг регион и да се е заселила тук, каза още директорът на музея.  Особено интересно е, че надписът я посочва като философ – рядко срещано за жена в тази епоха. Според текста Луций Геминий Тертул увековечава паметта ѝ в чест на това, че му е извършила много услуги. Самият той е бил представител на конническото съсловие, високо поставена фигура, което подсказва, че жената е имала сериозен обществен авторитет и е била почитана.
Проф. Борисов припомни, че основната цел на тазгодишната експедиция е била да се изследва входът на светилището, който вече е локализиран, както и подът, открит още през 2022 г.
Той разказа, че първите разкопки на обекта започват през 1976 г. по време на строителството на канали от напоителната система „Средна Тунджа“, когато е засегната част от антична стена. Това налага провеждането на спасителни археологически дейности, които продължават с прекъсвания до 1985 г. Тогава са проучени три базилики, разположени една върху друга, изградени върху по-стара кръгла сграда, която според археолозите е светилище.
На обекта са намерени редица оброчни паметници, доказващи култовата функция на мястото. Проф. Борисов припомни, че още в края на XIX век там е открит голям надпис от 202 г., който свидетелства за възобновяване на светилище на бог Зевс Сабазий по времето на император Септимий Север и Каракала. По думите му в този култов център са почитани множество божества, сред които тракийският конник, Зевс, Хера, Аполон, нимфите и други, като се наблюдава силен религиозен синкретизъм.
„За първи път открихме външния пояс на светилището. Големият въпрос е дали е синхронен с вътрешния или принадлежи на по-ранен период. Засега не можем да дадем категоричен отговор, тъй като той е частично проучен, но в бъдеще предстои да бъде изследван подробно“, обясни проф. Борисов.
Мраморният постамент, посветен на Юлия Флавия Магна, ще бъде експониран в Историческия музей в Нова Загора. При тазгодишните разкопки са открити над 90 бронзови монети, керамика и др.