Предложих 30 януари да стане Ден на читалищния устав, каза в Севлиево проф. Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища

Предложих 30 януари да стане Ден на читалищния устав, защото читалището става организация, когато се приеме устав, каза проф. Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища. Той участва от Севлиево в представянето на новия брой на списание ЛИК на БТА. 
„Днес ще представим националния представителен организационен комитет, чието в съществуване вече е обявено по медиите. В него присъстват над сто и трима човека от България, между които над осем ректора, председатели на творчески съюзи, актьори, политици, представители на върховния бизнес, на висшия бизнес, ръководители на представителни организации на бизнеса и много, много други“, каза проф. Дойнов.
Той отбеляза, че Съюзът на народните читалища тази година навършва 115 години. Това е знаменита годишнина, защото в момента това е представителната организация на читалищата на национално ниво и определя много от нещата, които се случват в абсолютно положителен порядък в обществото. Конференцията, която на 2 октомври се е състояла в Националната библиотека - „Читалище и време“, постави много въпроси, които тепърва трябва да разтълкуваме, каза още проф. Николай Дойнов.
„Къде са читалищата във времето? Какво прави времето за читалищата? И как да тълкуваме знаците на времето в читалищната история? Имаме без проблем факти. Аз предложих преди време 30 януари да бъде обявен правителството за Ден на читалищния устав. Думата читалище съществува в нашия език от 1848 г., когато даскал Кръстьо Пишов, един не лош поет между другото, слага табела на соба в училището, където преподава. Тази дума преди това доста шества по вестниците в Белград. Думата означава всъщност читалня“, допълни проф. Дойнов.
Според професора уставът дава правилата. Колосалната сума, която се събира в Свищов е 37 200-300 гроша, което наш разчет и днес е няколко стотин хиляди евро. Получават я свищовлии, като се създава прецедент в дарителската практика на цялата Османска империя за създаването на културен и образователен център, който поема ръководството на духовния живот на тези богати търговски занаятчии, книжовници, свещеници и т.н. Свищов е един от най-развитите градове в Османската империя на Дунава и създава практика, но създава и образец за много други в цялата страна. Хубаво е да казваме, че българската историография приема още две читалища за първи, за да се избегнат всякакви спорове, допълни председателят на Съюза на народните читалища.
„Споровете между първите три читалища са излишни. И за трите читалища има данни, че са основани, създадени през 1856 година. Специално за това в Свищов - за подписването на устава на 30 януари, е безспорно. Интересно е, че и другото читалище е на Дунав. Всичко това става възможно, защото след Кримската война, Дунав става един основен плавателен канал на Османската империя към Европа и обратно. Започват да пристигат книги, вестници на френски, на немски език. Българинът започва да се чуди как така тези издания да ги даде и на други хора", отбеляза проф. Дойнов.
Според него в Свищов се полагат основите на това, което днес наричаме читалищен мениджмънт. Там се въвежда тази практика, защото имуществото и финансовите ресурси трябва да се управляват. И затова въвеждат строен порядък, строен ред, който се нарича устав. Устави има всяко едно читалище в България. По време на комунистическата епоха Четвъртият пленум на Комитета за изкуства култура приема единен устав на читалищата, припомни проф. Дойнов. 
„Днес в Севлиево ще дойдат хора от цяла България. Ще дойдат над 35 читалищни деятели, от които половината се заслужили читалищни деятели и всички ще получат сертификат. Тъй като ние преценихме, че читалището е ключ към България. Те ще получат този знак, който се казва „Пазител на ключа“, защото това е символично. Ключът в много различни митологии и естетики има различно значение, но общо взето е свързано със защитата, с тайната, с вярата, с доверието. Това, което е днешното читалище и продължава да осъществява, е изграждане на доверие между хората и работата с децата“, каза още проф. Николай Дойнов.
През 2017 г. читалищата са включени в Добрите практики на ЮНЕСКО в  рамките на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство.
„Всяко едно пипане на фундамента на читалищата, така както е разписано в Свищов и така както е влязло в аналите на ЮНЕСКО, ще може да доведе до определен тип санкции. Това няма да го допуснем", каза той. Проф. Дойнов отбелязва, че на 19  октомври в зала 1 на НДК ще бъдат отбелязани 170 години на народните читалища. Покана ще бъде отправена и към генералния директор на ЮНЕСКО да присъства на събитието. 
В заключение проф. Дойнов каза, че независимо от огромните трудности, които в момента съществуват, българската държава трябва да подкрепя читалищата.
Проф. Дойнов благодари на генералния директор на БТА Кирил Вълчев и на доц. Георги Лозанов. Според него списание ЛИК дава изключителен обем от културна информация. Той поздрави изданието за това, че е отделило цял брой на читалищната дейност у нас.